Белязана [bg]

— Как мина? — поинтересува се Дийкън.

— Задоволително добре. На Миранда ще бъде позволено да премине обучението ми, стига и останалите трима да получат възможността да сторят същото — отвърна драконът, избирайки езика на Миранда.

— Задоволително добре?! А тресящата се земя и вихрушките? Същински хаос! — рече Миранда, смаяна.

— Нищо по-различно от последното ни обсъждане — каза Соломон.

— Случвало се е и преди? — девойката бе смаяна.

— Не е чак толкова рядко събитие.

— А аз бих казал, че всеки път, когато Айна и Криш — злобното джудже, което започна всичко — се съберат заедно, резултатът е доста сходен с видяното днес. Но трябва да отбележа, че днес бе по-активен от обикновено. Какво разпали гнева ти? — запита Дийкън.

— Айна бе особено снизходителна по въпроса кои раси са най-добре адаптирани за магията. Реших да демонстрирам ефективността си.

— Имаше ли полза? — лукаво запита младежът.

— Поопърлих я. Посланието трябва да е било достатъчно ясно.

С тези думи драконът насочи вниманието си към Мин. Двете животни се впуснаха в уникален диалог. Последваха много движения от страна и на двамата участници в него, но никакви звуци не се чуха. По-късно Дийкън обясни, че драконовият език е недоловим за човешкото ухо, тъй като бил прекалено нисък. Освен това главният обем информация бил разменян по невербален път, чрез движенията и позите на тялото. Мин се окуражи, драконите се допряха няколко пъти, хапейки се по главите, тук-таме проблесна език. Накрая разговорът приключи и Мин седна на задните си крака, замахвайки с опашка към Дийкън, който явно се бе приближил прекалено близо до Миранда.

— Достатъчно е здрава. Отнасяла си се към нея добре. Доведи ми я по залез. Човешката ви храна не е никак подходяща за дракон. Особено млад. Безпрекословно съм убеден, че тя ще оцени алтернативата, открита от мен — каза Соломон.

— Както желаеш. Но не съм сигурна дали Мин ще остане без мен. Изглежда ме оставя, само за да пази Лео — обясни девойката.

— Ако трябва да останеш, тогава ще го сториш. От тази вечер си моя ученичка. Ще правиш каквото ти кажа — изрече драконът. Макар думите му да бяха заплашителни, тонът му бе спокоен както винаги. Не ги бе изрекъл като заплаха или предупреждение. Просто излагаше факт. След като приключи с излагането на фактите, драконът ги остави.

Миранда се обърна към Дийкън.

— Тази вечер?! — възкликна тя.

— Соломон не спи по същия начин като нас. Най-активен е при изгрев и по залез, а сънят го посещава понякога денем, понякога нощем, понякога отлага визитата си със седмица.

— Но защо толкова скоро?

— Предполагам се дължи на специален интерес към теб. Много скоро цялото село ще споделя този интерес. Откакто сме разделили различните нива на опит преди векове, никой не е бил зачисляван директно към някой майстор, а ти ще чиракуваш на четирима! — рече Дийкън.