Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Белязана [bg]
Белязана [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Белязана [bg]

Электронная книга - «Белязана [bg]». Краткое содержание книги:

Историята на Миранда Селесте, млада жена, осиротяла сред вековна война — и натъкнала се случайно на безценния товар на сразен ратник. Откритието ще промени живота й, отпращайки я на приключение сред войници и бунтовници, бойци и магьосници, благородни и чудовищни зверове. Всяка нейна стъпка ще я доближава по-близо до истината за нейния потенциал, войната и съдбата на света й. Но и ще донася със себе си отговорност, която може да се окаже непосилна за младото момиче. Ще заражда въпроси, чиито отговори биват заслужени единствено с цената на големи усилия. Какво не е наред със света? Може ли да бъде изцелен от раздиращата го бран? Кой — и дали — е склонен да го стори? За пръв път не само на българския, а и на световния книжен пазар, MBG BOOKS предоставя на своите читатели възможността да надникнат във фентъзи битието на Джоузеф Лало: магическо място, населено с герои от плът и кръв — и не само. „Белязана“ е първата част от трилогията „Книгата на Дийкън“; книгата за една млада магьосница, отстояваща принципите си сред мразещ я свят, който трябва да защити. Жител на град Байон, щата Ню Джърси — прословутото родно място на Джордж Р. Р. Мартин — Джоузеф Лало е необичаен представител на литературния свят. След детство, прекарано в света на фантазията и книгите, възнамерявал да търси кариера в информационния сектор. Защитил магистърска степен по Компютърно инженерство в Института по технология в Ню Джърси, след което започнал работа по специалността си в здравна корпорация. Нещата се променили в началото на 2010 г., когато приятелите му най-сетне го убедили да публикува историята, рожба на почти десетилетие свободно време. Тази история, понастоящем известна като трилогията „Книгата на Дийкън“, се превърнала в изненадващ хит. Веднъж докоснал се до света на независимото писане, Джоузеф бил запленен. Сега разпределя времето си между дъвченето на числа денем, писането на романи нощем и публикуването на статии и ревюта за сайта BrainLazy.com, където е част от екипа. Последните му романи са „Проход Джемини“ и „Нестабилни прототипи“, първите книги от научнофантастични серии.
1 ... 91 92 93 94 95 96 97 98 99 ... 169
Перейти на страницу:

— Така е. Във всеки случай, смъртта му ни остави без сив майстор, така че честта се падна на мен — рече Дийкън. — И не ме е напускала оттогава. Рядко са искали да помагам в проучванията им и никога не съм имал ученик. Това е животът ми. Моля, заповядай.

Бутна вратата на колибата и двамата влязоха.

Още щом Миранда и Дийкън прекосиха прага, редица кристали, поставени в лампи, оживяха, осветявайки вътрешността. А тя напомняше на Уолофовата кула. Бе претъпкана с книги. Обаче, за разлика от кулата, тук имаше ред. Всички книги бяха подредени по лавици и бяха озаглавени ясно, макар и на друг език.

Отделен рафт бе приютил мускали и кутии, подредени изключително грижовно. В единия ъгъл на помещението се бе свило легло, чийто вид подсказваше, че в него не е било спано една седмица. В центъра на стаята имаше бюро, осветено от кристал, отворена книга с празни страници върху плота му и едничък стол. Спретнатото помещение рязко се отличаваше от своя обитател. Тъмнокафявата коса на Дийкън бе в постоянен безпорядък. Дрехите му бяха занемарени, левият му ръкав очевидно за вечни времена бе зацапан с мастило.

Той отиде до бюрото.

— Това твоята къща ли е? — попита момичето.

— Самата тя — отвърна той. — О, не!

— Какво има?

— Забравил съм да напълня мастилото. Сега трябва да напиша отново поне дузина страници — обясни Дийкън, сваляйки кутия от един рафт.

— Моля? Как си могъл да не забележиш, че ти свършва мастилото?

— О, не пишех в книгата на бюрото, а в ето тази — обясни Дийкън, изваждайки прословутия том от чантата си и полагайки го на масата.

Миранда хвърли дълъг, объркан поглед.

— Гледай! — рече той.

Първо напълни мастилницата. Сетне отвори книгата от торбата си и свали стилуса иззад ухото си. След като прехвърли книгата си, за да види кои страници трябваше да бъдат записани, отвори на първата необходима и започна да повтаря очертанията на първата дума. Докато правеше това, перото върху бюрото се потопи в мастилницата и започна да повтаря движенията му в другата книга. Със свободната си ръка Дийкън бръкна в джоба си и извади кристала. Стискайки го за миг, отдръпна десница от стилуса. Последният продължи да повтаря думите сам. Младежът застана усмихнат, докато думите от страницата биваха преписвани автоматично.

— Ако бях достатъчно концентриран да напълня мастилницата, щях да съм приключил в мига, в който спрях да пиша в работната си книга — изръмжа той.

— Това е невероятно! — изрече Миранда.

— Ако смяташ това за невероятно, то значи се впечатляваш доста лесно. За пръв път го направих, когато бях на дванадесет — рече той, прибирайки кристала.

— Дванадесет?! Кога започна да учиш магия?

— Малко след раждането си. Първите ми думи са били заклинание. Май е било… Ох, какво ми казаха? Осветяване. Изричал съм думите отново и отново, а даденият ми малък кристал е засиявал.

— Удивително място! — каза Миранда, оглеждайки книгите.

— С това вече мога да се съглася — рече Дийкън, извръщайки глава, за да се убеди, че страниците ще се прелистят както трябва.

— Ти ли си написал всичко това? — попита момичето.

— Не бих казал, че съм автор, но аз бях този, който с хартия и мастило придаде форма на думите на бившия ми наставник.

— И всички са върху една и съща тематика?

— М-да, различни отсенки, ала все сиво.

— Тогава защо са озаглавени на различни езици? — запита девойката, докато милваше страниците на една книга, за да открие, че езикът й е абсолютно неразбираем.

— А, това ли? Както си забелязала, малцина тук говорят на един и същ език. Едно от изискванията на нашата основателка — всеки обитател на Ентуел да познава езиците на всички. По този начин всеки може да говори на езика, който той или тя смята за най-удобен, без да се страхува, че ще остане неразбран. Аз самият се удивлявам от езиците. Това ми стана нещо като хоби, така че съм неофициалният експерт в тази област. За да поддържам уменията си, редувам използвания език с всяка книга.

— Но аз говоря северен и тресорски. Не знаех, че е имало и други езици.

— Сега може и да няма, но селото ни е на шестстотин години. Преди началото на войната елфическите езици са били често срещани на континента. Северният език първоначално се е наричал вардън. Говорел се е в Кенвард и Улвард, макар улвардианци да са използвали по-специфичен диалект. Във Вулкрест се е говорел език на име крич. Изграждащите Тресор осем кралства са притежавали девет различни езика, преди да се обединят.

1 ... 91 92 93 94 95 96 97 98 99 ... 169
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)