Белязана [bg]

— Зная историята! Пещерата, която прекосих… това е била пещерата на звяра?! Изобщо нямаше да му позволя да ме отведе вътре, ако знаех! — изрече тя, объркана.

— Доколкото знам, е ясно отбелязано.

— Препуснахме покрай някакви знаци. Нямах време да ги прочета, а останалите бяха избелели.

— Е, най-добрите воини, чародеи и приключенци в света един по един започнали да потъват в пещерата. Първият, завърнал се с главата на звяра, щял да бъде приветстван като най-великия воин на всички времена. След време станало ясно, че самата пещера, а не някакъв звяр, била отговорна за изчезването на предишните влезли, но това просветление ги споходило мигове преди да попаднат в числото на мъртвите.

Накрая една забележителна магьосница на име Азриел открила този рай. Решила, че ако в пещерата трябвало да има звяр, то това представлявал неговият търбух. Щяла да се върне назад, за да разкаже за откритието си, но се нуждаела от почивка. Докато дните преливали в седмици, тя се влюбила в мястото. С времето втори воин успял да премине, сетне друг, след това още един. Тук изникнало село, обитавано от най-добрите. Трупаното знание се увеличавало с всеки новопристигнал. Сега живеем, за да учим и за да се учим. Уви, през последните десетилетия притокът на свежа кръв спадна драстично.

— Ами да, в последно време открихме много по-ефективен начин да се отърваваме от най-добрите си мъже и жени — отбеляза Миранда.

— Предполагам говориш за войната. Значи още бушува? Велики небеса, последният новопристигнал дойде преди около тридесет години и ни увери, че северът бил пред капитулация.

— От известно време е така. Но някак удържаме — рече с въздишка тя.

— Чудя се как ли войската е съумяла да… момент, имаме посетител! — каза той.

Миранда се обърна и видя дракон, предимно сив, с по-светъл корем да бута вратата. За нейна изненада, съществото бе малко по-голямо от Мин, може би на големина колкото куче.

— Соломон, това е Миранда. Миранда — Соломон. Казах ти за него.

Миранда приклекна и започна да гали драконовата глава по начина, за който знаеше, че Мин обожава.

— Но не ми каза, че е още бебе — изгука тя.

Наместо въодушевеното изражение на Мин, чертите на Соломон изглеждаха обидено-сурови. Дийкън пък изглеждаше притеснен.

— Миранда… Соломон е сред най-старите и мъдри наши магьосници! — рече той.

— О! Съ-съжалявам. Просто той… той е толкова малък. Не знаех! — ужасена изрече Миранда.

Драконът се извърна към Дийкън. Последвалите звуци очевидно представляваха разговор. Соломон говореше в почти неразличими поредици от просъсквания, гърлено ръмжене и леки движения. Младежът бе така любезен да отговаря на северния диалект, така че Миранда да е наясно поне с половината разговор.