Белязана [bg]

С изключение, разбира се, на хората, които живееха тук. Донякъде те го правеха още по-удивително. На север бе имало само увити в сиво маси. Никакви лица, никакви разговори, само маршируващо насам-натам наметало, спиращо на места, за да обсъди последните новини от бойното поле. Тукашните обитатели далеч не бяха нищожните човешки отломки, намерени за негодни от касапницата на войната. Имаше мъже, жени и деца във всички възрасти. И по-невероятно — представители на всички раси. Представители, каквито бе зървала с единици през досегашния си живот и които тук бяха значителна част от населението. Яки набити джуджета, стройни елфи и множество други, каквито не бе съзирала досега. Всеки говореше на собствения си език и въздухът бе изпълнен със симфония от разнообразна реч. Някои от тях бяха прекалено заети, но повечето я поздравяваха. Дийкън превеждаше предложените им любезности и двамата продължиха.

Лутанията им ги отведоха отново до Магьосническата половина, където Дийкън започна да обяснява предназначението на различните райони. Начеващи младоци в жълти роби усвояваха тънкостите на ветрената магия. Облечените в одежди с цвят аква се събираха предимно около малко езерце в източната част на селото — те бяха повелителите на водната стихия и техните обучаеми. Носещите кафяво специализираха в земна магия. Огнечираците и техните наставници носеха червено. Белите туники принадлежаха на целителите, а онези в черно бяха чародеите на войната, потребители на черна магия.

Когато някой разпознаеше Миранда като новопристигнала, понякога се доближаваше към нея, изричайки нещо на съответния си език. Дийкън разясняваше обстоятелствата по пристигането й.

Бяха се впуснали в подробен разговор, когато бяха грубо прекъснати. Дийкън тъкмо бе започнал да се хвали с магията, която бе направил на Миранда, предизвиквайки значителна тревога у белоробия елф, с когото разговаряше, когато някакво пикси долетя и се шмугна между тях. Заговори развълнувано. Гласът й бе напевен и мелодичен, а езикът й бе много странен. Тонът му се изменяше като звуците на виртуозен флейтист.

— Добре, добре, успокой се. Да, това е Миранда… Миранда, ти ли пожела да бъдеш поставена под наставничеството на Соломон? — запита я Дийкън.

— Той поиска — отвърна девойката.

— Ето, видя ли… Е, не зная. Нека я попитам… Не, тя не може да отговаря направо, защото говори северен… О, защо да е вулгарен?

— Такъв е. Я ме чуй само. Звуча като скот! — изрече изящното създание, рязко променяйки езика, на който говореше.

— Звучиш чудесно. Миранда, това е Айна. Тя наскоро се издигна до позицията свръхмайстор на бялата магия.