Драконите на сломеното слънце [bg]

Посетителят, който тъкмо този ден стоеше в присъствието на лорда, знаеше много добре пред кого е изправен. Мъжът се казваше сър Родерик, беше заместник-командир под водачеството на лорд Милс и въпреки че досега не беше срещал лично Господаря на Нощта, го познаваше много добре от случаите, когато Таргон бе изпълнявал формалните си церемониални задължения в Ордена. Рицарят стоеше в положение мирно и търпеливо очакваше присъствието му да бъде отбелязано. Вече го бяха предупредили за менталните способности на човечето пред него, така че се опитваше с всички сили да възпира мислите си — с почти никакъв успех. Още преди сър Родерик да е проговорил, Таргон знаеше по-голямата част от случилото се по време на обсадата на Санкшън. По правило обаче той избягваше да демонстрира уменията си твърде очебийно. Господарят на Нощта учтиво го помоли да седне.

Сър Родерик, който бе висок и мускулест и с лекота можеше да сграбчи Таргон за яката така, че да го измъкне иззад бюрото, зае предложеното му място на единствения друг стол в кабинета, сядайки на самия ръб — напрегнат и скован от предстоящия разговор.

Може би се дължеше на онова, което най-много обичаше, но очите на Морам Таргон приличаха точно на две стоманени монети: плоски, блестящи и студени. Човек се вглеждаше в тях и не откриваше нищо друго освен цифри, подредени спретнато в ума му. Всичко, което той наблюдаваше, се свеждаше до тях: дебити и кредити, приходи и разходи, премерено до последната унция, преброено до последното пени, прехвърлено от едната колонка в другата.

Сър Родерик моментално видя себе си отразен в двете стоманени монети и откри, че неусетно са го прехвърлили в колоната с излишните разходи. Зачуди се дали бяха верни слуховете, че стъклата на очилата на Таргон са артефакти, спасени от руините на храма в Нерака. В следващата секунда рицарят се потеше в бронята си, макар крепостта с масивните си каменни стени да бе леденостудена даже и през най-топлите летни дни.

— Моят помощник спомена, че идвате от Санкшън, сър Родерик — произнесе Таргон с типичен глас на чиновник.

Учтив, приятен и скромен. — Как върви нашата обсада над града?

Трябва да се отбележи, че семейството на Таргон притежаваше в Санкшън имоти, които бяха загубени веднага щом Рицарите на Нерака бяха загубили града. В резултат Господарят на Нощта бе превърнал завземането на Санкшън в един от основните приоритети на Ордена.

Сър Родерик беше репетирал речта си по време на двудневното пътуване до Джелек, така че отговори с готовност.