Ези-тура [bg]

— Не мога да кажа. Няма как да се разбере дали в чекмеджето на Горев изобщо е имало пистолет.

— Е, вашите хора описаха съдържанието на бюрото, нали?

— Разбира се.

— Откриха ли някакви огнестрелни оръжия?

— Не.

— Добре, това е кабинет с подсилена масивна врата, скрит в стената сейф и тайна врата отзад, така ли е?

— Да.

— Очевидно братът на господин Горев е имал огнестрелно оръжие, с което е стрелял във вратата?

— Да.

— И двамата братя Гореви са гангстери с дебели криминални досиета в Русия, така ли е?

— Възразявам! — Пинчър скочи на крака. — Няма връзка. Личността на господин Горев не е обект на това дело. Държа да се заличи от протокола.

— Приема се. Искането прието. Съдебните заседатели няма да вземат предвид последния въпрос на защитата.

— Благодаря, ваша чест — казах кротко. Нареждането съдебните заседатели да не вземат под внимание нещо само подчертава това нещо, така че бях изпълнил мисията си. — Ще перифразирам. Детектив, въз основа на известните ви факти за миналото на Горев бихте ли очаквали да държи огнестрелно оръжие в кабинета си, в който е взел всякакви други мерки за сигурност?

— Възразявам, ваша чест! — Пинчър още не беше седнал. Знаеше накъде съм тръгнал и не си бе направил труда да сяда. — Подканване към спекулации.

— Ваша чест, бих се съгласил, но име нещо, което ме спира — казах. — Господин Пинчър отдели половин час, за да ни покаже с подробности големия опит на детектива, докато той не заприлича на нещо средно между Шерлок Холмс и Коломбо. Двадесет и пет години разкрива най-трудните убийства в историята на Флорида. За всякакви практически цели обвинението демонстрира факта, че свидетелят е квалифициран експерт, който може да изказва мнения относно престъпления и престъпници. Мисля, че въпросът попада в пенумбрата на опита на детектива.

Винаги съм обичал думата пенумбра, макар да не съм съвсем сигурен какво значи — май нещо като полусянка.

Съдията ме изгледа над очилата за четене и си позволи да се усмихне леко. Обвинението не може да обжалва оправдателна присъда, но защитата може да обжалва осъдителна. Затова при не особено ясни случаи съдиите предпочитат за по-безопасно да позволяват на адвокатите да задават по-спорни въпроси в кръстосаните разпити.

— Възражението се отхвърля. Господин Ласитър, ще внимавам много как постъпвате по-нататък в този процес. — Обърна се към Бариос и каза: — Детектив, въз основа на известните ви факти от миналото на Николай Горев, бихте ли очаквали да държи оръжие в добре подсигурения си кабинет?

Бариос хвърли поглед към Пинчър. Не очакваше инструкции. По-скоро се оправдаваше: „Ей, какво мога да направя?“

— На база на опита ми, да, бих очаквал Николай Горев да е имал оръжие — или в кобур, или на удобно място…

Знаех, че идва „но“.

— Но се научих отдавна, че очакванията ми за хората, основаващи се на предишен опит, много често са погрешни.

Половин самун. Но бях доволен. Приех го, защото несъмнено щеше да стане по-лошо, когато седнах и Пинчър обяви: