![Ези-тура [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/9/6/ezi-tura-bg-download.jpg)
Ези-тура [bg]
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Джейк Ласитър #11
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-704-9
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ези-тура [bg]». Краткое содержание книги:
Ливайн ефектно смесва озадачаващо престъпление, интелигентно разследване, ловко жонглиране в съдебната зала и изненадващото привличане между Виктория и Джейк. Пъблишърс Уикли
Много забавен съдебен трилър в стил „Флорида“… идеално четиво за лятото. Ливайн умело събира героите от своите две поредици в един безупречен сюжет!
— Защо?
— Може би защото казах, че трябва да извикаме полицията.
— Това го споменаваш за първи път.
— Съжалявам. Както и да е. Надя задържа пистолета насочен към мен с едната ръка и дръпна завесата зад бюрото на Горев с другата. Отзад имаше врата. Тя я отключи с ключа от чекмеджето, подхвърли ми нейния пистолет, глока, и излезе през вратата, която се заключи, когато я затвори. Аз останах вътре. Тогава онези отвън започнаха да крещят и да стрелят по другата врата, през която влязохме.
— И ти също стреля.
— Два пъти. За да се защитя. Затова и отпечатъците ми са по оръжието. И вероятно по дясната ръка имам следи от изстрела.
— Един момент, Соломон. Всичко това се е случило като в мъгла.
— Да. И какво?
— Ами описваш го с доста големи подробности.
— Опитвам се да възстановя случилото се. Не съчинявам.
— Не казвам това. Озадачават ме няколко неща. Първо, смяната на пистолетите. Защо го е направила рускинята?
— Не знам. Може би е искала да ме накисне.
— Но ти току-що каза, че е било самозащита. Че Надя не е виновна за нищо.
— Не знам. Доста съм объркан.
— След това, начинът, по който описа действията на госпожица Делова. Изстрелът. Лесното отваряне на сейфа. Намирането на ключа. Изглежда, е била планирала всичко предварително.
— Може би. Предполагам.
— И ти случайно не си бил запознат с плановете й?
— Какви планове?
— Грабеж. Убийство.
— Не!
— Но си знаел, че носи оръжие?
— Научих в последната минута.
— И тогава, в последната секунда, те е предала и те е оставила там, а самата тя се е измъкнала със съдържанието на сейфа?
— Не може да ме е предала за каквото и да било. Нямах представа какво е намислила.
— Но си отишъл там, с въоръжена жена, за да получиш пари и собственост, за които тя твърди, че й принадлежат.
— Да.
— Е, какво ти мина през ум, когато Надя ти каза, че ще отиде на срещата с пистолет?
— Какво искаш да кажеш?
— Не се ли запита: „Защо й е да носи огнестрелно оръжие?“
— Не знам. Не се замислих сериозно.
— Е, защо е занесла оръжието? Очаквала ли е да има престрелка?
— Не мога да кажа. Накъде биеш, детектив?
— На мен ми изглежда, че тя е планирала да получи собственост от Горев с насочен пистолет, ако откаже да й даде каквото иска. След като си видял пистолета, би трябвало да си дадеш сметка за това.
— Не мислех по този начин.
— Това ми напомня донякъде за делото на О. Джей Симпсън.
— Какво?! Как така?
— Второто, в Лае Вегас. Когато Симпсън и негови приятелчета влезли в хотелската стая на един тип. О. Джей казал, че онзи държал някакви спортни трофеи, откраднати от него. Вземат ги под заплаха с оръжие. Не убиват човека. Дори не го нараняват. Но О. Джей получи тридесет и три години.
55
Използване на скалпела
Не исках да подлагам детектив Бариос на кръстосан разпит. Той не излъга и не подведе в показанията си. Записът, както обичат да се изразяват адвокатите, говореше сам за себе си. Все пак бях като боксьор, който току-що е бил ударен десетина пъти, без да отвърне нито веднъж. Трябваше да отбележа няколко точки… без да ме проснат по задник с контраудар.
Така че кръстосаният ми разпит не целеше да свали Бариос на колене и да го накара да плаче и да се моли за прошка за някаква измама. Не можех да направя това, което големият адвокат Луис Найзър нарича „да стигнеш със скалпела до скритите кътчета на човешкия ум и да извадиш на показ решимостта да лъже“. Не. Това тук беше упражнение в изравяне на късчета полезна информация, скрити под повърхностния слой на прекия разпит.
— Добро утро, детектив — започнах.
— Адвокат Ласитър — кимна той в отговор и се усмихна едва забележимо, сякаш за да ми каже, че няма да се даде лесно.
Номерът при кръстосания разпит е да задаваш подвеждащи въпроси, на които може да се отговори само с „да“ или „не“.
— Господин Соломон ви каза, че е стрелял два пъти във вратата, така ли е?
— Да.
— И техниците намериха в нея два куршума, изстреляни от глока, точно както каза той, така ли е?
— Така е.
— И точно както каза господин Соломон, намерихте куршуми, изстреляни от руснаците от външната страна на същата врата, така ли е?
— Да.
— Вратата на сейфа е била отворена, което съответства на казаното от господин Соломон, така ли е?
— Ами някой го беше отворил, да.
— И господин Соломон ви съдействаше във всяко отношение, така ли е?
— Да.
— Отказа ли да отговори на някой въпрос?