Ези-тура [bg]

— Разкажи ми за пистолета.

— Надя го донесе в чантата си.

— Значи не е твой?

— Не е. Не съм го докосвал, преди Горев да бъде прострелян.

— Кога научи, че Надя носи оръжие?

— Когато влязохме през входната врата на клуба.

— Ти възрази ли, че тя отива с оръжие на срещата?

— Не. Не и по някакъв значим начин.

— Добре, каза ли й да го остави в колата или да не го взема със себе си?

— Не го направих. Не.

— А видя ли пистолета с очите си?

— Надя отвори чантата си и, да, надникнах вътре.

— Какво се случи, когато влязохте в кабинета на Горев?

Поисках неиздължените заплати на Надя и паспорта й. Горев се държа агресивно. Обвини Надя, че носи микрофон и служи на властите. Всъщност обвини и двама ни. Така или иначе, извади от чекмеджето на бюрото пистолет.

— Уау! Има и втори пистолет?

— Пак деветмилиметров. Мисля, че беше берета.

— И къде е тази берета сега?

— Ще стигна дотам, детектив.

— Добре, Соломон. Просто ми разкажи какво се случи със свои думи.

— Горев насочи пистолета към мен. Нареди ми да се съблека, за да провери дали нямам микрофон. Започнах да разкопчавам ризата си и с периферното си зрение видях Надя да бърка в чантата си, за да извади нейния пистолет. И Горев я видя. Насочи пистолета си към нея.

— И после…?

— Детектив, нали знаеш как понякога времето като че ли застива, като стопкадър?

— Не, кажи ми.

— Виждам го. Като снимка. Част от секундата, която се е запечатала в ума ми.

— Добре, Соломон. Опиши тази снимка.

— Двамата стоят с насочени един към друг пистолети, за част от секундата. Наносекунда всъщност. Надя стреля. Улучва Горев в челото. Но това е самозащита. Или правото да останеш където си. Или защита на трето лице. Или и трите. Аз съм адвокат по криминални дела. Знам за какво става дума.

— Това е над компетентността ми, Соломон. Просто ми кажи какво се случи, след като Надя Делова застреля Николай Горев.

Останалото е като в мъгла.

— Няма повече застинали мигове във времето?

— Искам да кажа, всичко се случи наистина бързо. Горев е мъртъв. Надя сваля една картина от стената. Зад нея има сейф и тя трябва да е знаела комбинацията, защото опита само веднъж и веднага отвори вратата. Вътре имаше пачка чуждестранни паспорти. Тя взе един плюс найлонова торба.

— Каква найлонова торба?

— От онези, които се затварят в единия край, за фризер. Може би с вместимост към пет литра.

— Какво имаше вътре?

— Нямаше как да видя.

— Изглеждаше ли тежка или обемиста?

— Трудно е да се каже. Не обърнах особено внимание на торбата.

— Пари ли имаше вътре? Може би неиздължената й заплата?

— Нямам представа и тя не обели и дума за това. После бръкна в чекмеджето на Горев и извади ключ. Много бързо. Като че ли знаеше предварително къде е. Сложи торбата и паспорта в чантата си, заедно с пистолета на Горев.

— Чакай малко. Взела е пистолета на жертвата?

— Да. Затова няма да го намерите. След това насочи глока към мен.