Ези-тура [bg]
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Джейк Ласитър #11
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-704-9
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ези-тура [bg]». Краткое содержание книги:
Ливайн ефектно смесва озадачаващо престъпление, интелигентно разследване, ловко жонглиране в съдебната зала и изненадващото привличане между Виктория и Джейк. Пъблишърс Уикли
Много забавен съдебен трилър в стил „Флорида“… идеално четиво за лятото. Ливайн умело събира героите от своите две поредици в един безупречен сюжет!
— Добре. Защо това има значение? — продължих. — В края на делото съдия Дакуърт ще ви инструктира как да оцените дали един свидетел говори истината. Ще ви каже, че имате право да вземете под внимание всяко — цитирам точно — „преференциално третиране или други ползи“, които свидетелката е получила, за да даде показания.
— Възразявам! — Пинчър пак скочи. — Извън обхвата на встъплението.
— Приема се — каза съдия Дакуърт. — Навлизате в моите ловни полета, господин Ласитър. Моля, придържайте се към доказателствата.
— Благодаря отново, ваша чест — отвърнах и едва не козирувах.
Усмихнах се на заседателите и реших да приключа.
— Стана късно, а вие слушахте търпеливо излиянията на господин Пинчър и моите. В такъв случай ще седна на мястото си. — И тогава вдигнах пръст, сякаш съм си спомнил нещо. — Обаче, почакайте една секунда. Пропуснах нещо. Не казах кой е натиснал спусъка, нали? Дали е бил Стив Соломон, който е останал на местопрестъплението и е дал пълни показания пред полицията? Или Надя Делова, която е откраднала диамантите и е избягала?
Оставих заседателите да стаят дъх.
— На този етап няма да отговоря на този въпрос и няма да ви казвам как да решите делото. Ще имаме възможност да поговорим пак при заключителните си пледоарии. Засега искам да изслушате показанията на госпожица Делова и да решите сами. В сърцето си вярвам, че всеки от вас ще бъде справедлив. Много ви благодаря за вниманието.
Седнах, залят от порой противоречиви емоции. Гордеех се, защото не бях изрекъл нито една откровена лъжа. Въпреки това обаче имах чувството, че ровя за червеи, затънал до лактите в кал. Трябваше да си измия ръцете и да наплискам лицето си със студена вода.
Съдията започна да дава инструкциите си — предупреди заседателите да не разговарят с никого за делото и да се явят точно в 8:30 сутринта на следващия ден. Стив Соломон, до мен, сграбчи лакътя ми и прошепна в ухото ми:
— Страховито, Джейк! Не свалиха очи от теб. Дори не мигнаха.
Виктория ми подаде бележка. Само една дума: „ЧУДЕСНО!“
Тримата се изправихме уважително, когато заседателите заизлизаха от залата, следвани от съдията, с развята зад гърба й роба. След това Соломон ме прегърна, като братовчед, когото не е виждал отдавна и най-после среща на семейна сбирка.
— Оттеглям всички дивотии, които ти наговорих — каза. — Беше фантастичен!
Не допуснах комплимента да ме главозамае. По време на процеса клиентите обикновено минават през десетина резки смени на настроението.
Рей Пинчър дойде с валсова стъпка до масата ни, свил рамене напред и събрал ръце на корема си, като че ли изпитваше болка.
— О, как левашки ме прецака, Джейки! Страаашно!
— Ще се съвземеш.
Той се изправи.
— Вече се съвзех. Трябваше да се държиш за инцидента. Може би щеше да го пробуташ успешно.
— Искаш да кажеш, защото това се е случило в действителност?
— Откъде, по дяволите, да знам какво се е случило? Никога не знам. И ти никога не знаеш. Непрекъснато търсим справедливост, но там, вън, има само бурни нощи и тъмни улички. Мистерии, които не могат да бъдат разрешени, и тайни зад всяка врата.
— За какво говориш, Рей?
— За това, което никой от нас няма кураж да каже на съдебните заседатели. Няма рецепта за справедливост. Вземаме съставките, до които успеем да се докопаме, и ги смесваме в голяма купа. Включваме котлона и готвим сместа, докато не прекипи. Ако имаме късмет, бъркочът не мирише на лайна. А пък твоята защита, Джейк… ще докажа, че е голяма купчина оборски тор.
54
Стив Соломон и О Джей Симпсън
Обвинението призова като свой първи свидетел детектив Джордж Бариос. Никаква изненада в това. Винаги започвай силно. И приключвай силно. Правилото за началото и края. Съдебните заседатели помнят най-добре каквото чуят първо… и последно.
През последните двайсет и пет години Бариос беше давал показания по дела за убийства пред съда стотици пъти. Беше спокоен, обръгнал. Бях свикнал да го виждам с бяла копринена риза, която му придаваше вид на мил дядо кубинец. Сега, с черен костюм, бяла риза и вратовръзка, приличаше — и говореше — като завършен професионалист. Почти нямаше шанс да сгреши в отговорите си при разпита или да се препъне от въпросите на жонглиращ с думите адвокат, като например собствената ми коварна персона при кръстосания разпит.