![Ези-тура [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/9/6/ezi-tura-bg-download.jpg)
Ези-тура [bg]
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Джейк Ласитър #11
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-704-9
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ези-тура [bg]». Краткое содержание книги:
Ливайн ефектно смесва озадачаващо престъпление, интелигентно разследване, ловко жонглиране в съдебната зала и изненадващото привличане между Виктория и Джейк. Пъблишърс Уикли
Много забавен съдебен трилър в стил „Флорида“… идеално четиво за лятото. Ливайн умело събира героите от своите две поредици в един безупречен сюжет!
Пинчър не бързаше. Започна с меки въпроси. Мина през миналото на Бариос, показа, че е ветеран детектив, решил някои от най-сериозните случаи във Флорида, и понастоящем е шеф на отдел „Убийства“ в Маями.
Соломон започна да нервничи леко, докато Бариос резюмираше постиженията в кариерата си. Можех да възразя. В един момент Соломон надраска в бележника: „КАКВО ПРАВИШ?“ И след малко: „ВЪЗРАЗИ!“ Но аз запазих мълчание. Кариерата на Бариос нямаше да осъди клиента ми.
Най-накрая Пинчър мина към същността. Бариос пристигнал в клуб „Анастасия“ само минути след униформените. Те се отзовали на сигнал по телефон 911, подаден от обвиняемия. „Той е мъртъв! Не го направих аз! Не го направих аз!“ Следват изстрели и пак Соломон, още по-силно: „Стрелят по вратата! Изпратете полиция! Не съм го направил аз!“
Операторката от 911 го пита преспокойно къде могат да бъдат намерени мъртвият и обаждащият се, който не го е направил.
Бариос пое разказа от момента, в който е влязъл в клуб „Анастасия“. Двама мъже, единият от които се оказал брат на жертвата, били въоръжени и крещели на руски пред заключената врата на кабинета на Николай Горев. Мъжете се подчинили на заповедта на полицаите да оставят оръжията на пода и да легнат, след което им били сложени белезници, като предпазна мярка.
Бариос извикал на Соломон през вратата. Попитал го той ли е повикал полиция. Соломон отговорил утвърдително и отворил вратата.
— Какво видяхте, когато влязохте в кабинета? — попита Пинчър.
— Обвиняемият стоеше с вдигнати ръце пред голямо дървено бюро. Върху бюрото беше паднал мъж, с единична огнестрелна рана в главата, когото по-късно идентифицирахме като Николай Горев. На пода, в краката на господин Соломон, видяхме деветмилиметров пистолет, глок.
— Каза ли нещо господин Соломон?
— Говореше доста бързо. Повтори: „Не съм го направил аз! Не съм го направил аз!“ Няколко пъти.
— Какво се случи после?
— Униформен полицай взе пистолета от пода и тогава господин Соломон каза: „По него има мои отпечатъци. По ръката имам следи от барут, но не съм го застрелял аз“. Друг офицер провери господин Горев и определи доста бързо, че е мъртъв. Претърсих господин Соломон и установих, че не носи оръжие.
— Какво се случи после?
— Казах на господин Соломон да мълчи, за да мога да му прочета правата.
— Подчини ли се той?
— Да и аз му прочетох правата, по закон.
— Как реагира той?
— Каза, че не му е нужен адвокат, защото е невинен.
Опитах да не направя гримаса, затова само изскърцах със зъби. Човек има нужда от адвокат точно когато е невинен, заради множеството фалове на полицията и прокурорите. Да не говорим за склонността на обикновения гражданин да се плаши и обърква, когато го разпитват полицаи.
— Какво се случи след това? — продължи Пинчър.
— Всички пристигнаха едновременно. Парамедиците, криминолозите, хората на патоанатома. Огледах набързо вратата на кабинета. Беше много тежка. Масивно дърво, дебело десетина сантиметра, подсилено със стомана. От вътрешната страна имаше две дупки от куршуми, от външната — няколко. С един полицай изведохме Соломон от кабинета, през клуба, където братът на жертвата и другите руснаци трябваше да бъдат усмирени, въпреки че бяха с белезници. Мъжете крещяха на Соломон на руски, така че не мога да кажа какви са думите им, но беше ясно, че са заплахи. Беше ясно, че според тях обвиняемият е застрелял господин Горев.
— Възразявам, ваша чест! — Трябваше да се разтъпча, така че се престорих на ужасен. — Въпреки цялата си квалификация детектив Бариос не умее да чете мисли и мисловният процес на двама престъпници, които не са видели с очите си какво се е случило, е без значение.
— А аз възразявам за начина, по който господин Ласитър използва думата „престъпници“ — отвърна веднага Пинчър. — Няма доказателства, че…
— Приема се. Приема се — отсъди съдия Дакуърт. — Продължавайте, господин Ласитър.
— Благодаря, ваша чест — изпяхме едновременно с Пинчър като църковен хор.
— Какво направихте след това, детектив?
— Сложихме господин Соломон на задната седалка на обозначена полицейска кола и го попитах дали би отговорил на някои въпроси. Той се съгласи.
— Записахте ли този разговор с обвиняемия?