Ези-тура [bg]

58

Помирение

— Не знам как да ти благодаря, Джейк — каза Виктория. — Беше великолепен.

— Да, същото се отнася и за мен — добави Соломон. — И отново се извинявам, че не се доверих на преценката ти.

— О, боже! Моите нови най-добри приятели завинаги. Ще взема да се разплача.

— Джейк, стига си се правил на шут — каза ми Виктория. — Преструваш се на много корав, но под кората има захарен памук.

— Окей, ето я реалността. Не аз спечелих делото. Ти го спечели, Виктория. Това, което си казала на Хостетлер, свърши работата. Аз само млъкнах и се дръпнах да направя път.

Беше преди обяд в деня след края на делото и седяхме в бара на „Хаят Риджънси“ в центъра. Джералд Хостетлер се обади на Виктория и й каза, че Надя искала да ни види. Чакахме ги, пиехме мохито и ядяхме гуакамоле с чипс.

— Няма да зарежеш правото, нали, Джейк? — попита Соломон и ме тупна фамилиарно по рамото. — Защото си мислех, че може да се случи да гледаме някое дело заедно.

— Странно — казах. — Аз си мислех, че можем да водим някое дело един срещу друг.

— Защо?

— Носи се слух, че Рей Пинчър нямало да се кандидатира за нов мандат.

— О, не! — възкликна Виктория. — Да не би да се кандидатираш за щатски прокурор?

— Ще мисля по въпроса довечера, когато се изпъна на хамака с чаша мартини в ръка. С джин. Не водка.

— Мисля, че ще е страхотно, ако станеш главен прокурор — каза Соломон. — Но ще те ритам по задника в съда. Това, че бях обвиняем, ще ми помогне да стана по-добър защитник, нали?

— Знам, че е така, от личен опит.

— Каквото и да се случи в бъдеще, ще ти бъдем благодарни, Джейк — намеси се Виктория.

— Моля, няма защо — отговорих. — А ти ми кажи какво каза на Хостетлер, та Надя да обърне показанията си?

— Вече ти казах. Че можеш да огънеш закона, както пекарят огъва претцели. Само не трябва да късаш тестото, когато го огъваш.

— Винаги съм смятал, че това е доста неясно — отбелязах.

— И аз, Вик — каза Соломон. — И какво още?

Тя мушна сламката си до дъното на чашата с мохито и смачка с нея листчетата мента.

— Нищо.

— Ей, скъпа, разговаряш с нас — настоя Соломон. — Стив и Джейк. Твоят любим и твоят адвокат. Ние сме екип… освен ако не изберат Ласитър за прокурор. Не може да криеш нищо от нас.

— По този въпрос съм със Соломон — добавих.

Виктория отпи от мохитото и отговори:

— Джералд се опасяваше, че ако Надя подкрепи версията на Стив, ще бъде обвинена в лъжесвидетелство, така че му разясних делото. В кабинета е имало само трима души. Единият е мъртвец. Ако другите двама разкажат една и съща история, никой не може да докаже дали лъжат, или не. Всъщност наистина нямаше начин да я обвинят в лъжесвидетелство, ако подкрепи версията на Стив, че е стреляла при самозащита.