Ези-тура [bg]
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Джейк Ласитър #11
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-704-9
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ези-тура [bg]». Краткое содержание книги:
Ливайн ефектно смесва озадачаващо престъпление, интелигентно разследване, ловко жонглиране в съдебната зала и изненадващото привличане между Виктория и Джейк. Пъблишърс Уикли
Много забавен съдебен трилър в стил „Флорида“… идеално четиво за лятото. Ливайн умело събира героите от своите две поредици в един безупречен сюжет!
— Така — започна съдията. — Какво, в името на Юлисис Грант, става тук?
— Имам право да дискредитирам свидетелката си на базата на предишните й показания — каза Пинчър.
— Това, че господин Пинчър не харесва показанията й, не значи, че госпожица Делова е недобронамерено настроена към щата — отвърнах аз. — Тя няма вина, че прокурорът е прехвърлил цялата тежест по доказване на тезата си на нея. Не може да изсипе куп подвеждащи въпроси на свидетелката си и след това да атакува показанията й.
— Въпросите ми ще докажат враждебното й отношение! — тросна се той.
— Искам да видя транскрипция на предварителните показания на госпожица Делова — каза съдия Дакуърт. — Ще дам предварително решение на база предишна непоследователност.
— Не съм взел нейни показания при предявяването на обвинителните материали — казах.
— Сериозно?
— Аз съм един много мързелив адвокат.
— Или е това, господин Ласитър — каза съдията и в очите й се появи игриво пламъче, — или сте предпочели обвинението да не научи предварително какво смятате да питате свидетелката по време на делото.
— И този момент го има — признах.
Съдия Дакуърт се обърна към Пинчър.
— Представете ми показанията под клетва, които госпожица Делова е дала във вашата служба.
Пинчър си прочисти гърлото. Прозвуча малко като кашляне на давещ се човек.
— Не сме взели писмени показания.
— Запис тогава?
— Нямаме и запис.
— Защо, по дяволите, нямате? — попита съдията.
Понеже Пинчър се поколеба, отговорих вместо него:
— Защото щатът щеше да е задължен да ми предаде тези материали при предявяването.
Беше истина. Като боксьор в клинч, който удря с глава. Рей обичаше елемента на изненадата. Е, и аз го обичам.
— Това беше стратегическо решение — отговори Пинчър в своя защита.
— И каква полза имате от него сега? — попита съдията.
— Независимо от всичко трябва да ми бъде позволено да снема доверието си от госпожица Делова заради показанията, които даде в кабинета ми. Те са в пълно противоречие с показанията й днес тук.
— И тогава? Вие сте адвокат на обвинението и водите дело. Не можете да давате показания срещу собствения си свидетел. Или срещу който и да било друг свидетел, за да сме точни. Просто не разполагате с документи, въз основа на които да я дискредитирате, и няма да позволя да я третирате като недобронамерен свидетел само защото отговорите й са ви изненадали, след като сте й гласували доверието да я призовете тук.
— Ваша чест, подозирам промиване на мозък — каза Пинчър.
Да, наистина каза „промиване на мозък“.
— Което означава? — попита съдията.
— Трябва да ми бъде позволено да разпитам господин Ласитър и госпожица Лорд за контактите им с моята свидетелка. Повлияли ли са й по някакъв начин?
— Мога да се закълна — казах, — че през живота си не съм разговарял с госпожица Делова. Всъщност не я бях виждал, преди да влезе в съда днес.
— Наистина ли, господин Ласитър? — попита съдията.
— Казах ви, че съм мързелив.
— Ваша чест — обади се Виктория, — аз бях с госпожица Делова в деня, когато беше арестувана в Пенсилвания, но след това не съм разговаряла с нея.
— За което благодаря, госпожице Лорд — каза съдията. — Господин Пинчър, отхвърлям устното ви искане да третирате свидетелката си като недобронамерена. Можете да й задавате всякакви въпроси при прекия разпит, но нямате право да я подвеждате или да я дискредитирате по друг начин.
— За протокола, отбележете несъгласието ми.
— Излишно е, но нека бъде отбелязано.
— Е, имате ли още въпроси към свидетелката?
— След като нямам възможност да я дискредитирам, не, нямам. Госпожица Делова стана свидетел на защитата и предпочитам да не чувам пак, че господин Соломон е невинен.
— Господин Ласитър, имате ли въпроси към свидетелката?
— Ваша чест, баба ми не е отгледала деца идиоти.
— Приемам, че означава „не“. В такъв случай ще освободя госпожица Делова и обвинението може да призове следващия си свидетел.
Пинчър разтри челото си с две ръце и каза:
— Настояваме за почивка от седемдесет и два часа, за да…
— За да какво, господин Пинчър?
— За да преформулираме аргументите си поради липса на свидетел.
— Това не е почивка. Това е прекъсване. Искането се отхвърля. Ще гледаме делото до присъда… освен ако не искате да кажете нещо на съда или на адвоката на защитата.
— Да, ваша чест. — Пинчър помисли за момент, после се обърна към мен. — Ще приемете ли признание за утежнено нападение, Джейк? Присъдата ще е времето на задържането досега. Без заседание.