Игра на милиарди [bg]

— Нямам право да ти кажа.

— Можеш ли да ми кажеш поне къде отиваш?

— Лондон.

— Това са двадесет бона — пилот и гориво в двете посоки. Ако побързаш, можеш да си събереш багажа и да хванеш пътническия полет от „Джей Еф Кей".

— Нямам много време. Не мога да поема риска да го изтърва. — Алекс махна косата от челото си. — Двадесет бона не е голяма цена за предотвратяването на атака, която може да отнеме много животи.

— Сега вече ме плашиш.

— Това е целта.

— Все още не си ми отговорила.

— Не трябва да го правя. Моля те за услуга. Просто ми кажи „да" или „не" и да прекратяваме пазаренето.

— Сериозна ли си? Атака… къде?

Алекс прокара пръст по зъбите си, почука ги и поклати глава.

— Понякога си мисля, че си сбъркал професията си. Можеха да те използват в Гитмо[57]. Можеш да убедиш дори президента да ти даде ядрените кодове. Къде ще е атаката ли? Тук. В Ню Йорк. Или някъде наблизо. Поне това е моето предположение.

— Скоро? Алесандра кимна.

— Замисляла ли си се, че може да има нещо общо с баща ми? Този тип — Палантир — също спомена нещо за атака. Каза, че са отчаяни, които и да са тези те.

— Тук нещата не са финансови. Говорим за истинска, реална атака.

— Нещо е поело управлението над колата на баща ми и я е накарало да изглежда като заплаха за Белия дом. Ако това не е реално, не знам кое е.

— Не можеш да си сигурен.

— Мога. Същите хора прецакаха асансьора ми.

— Не съм склонна да направя подобна връзка. Асансьорът ти може да се е развалил сам. Една жена беше убита миналата година в центъра на града, когато един асансьор се повреди.

— Не е съвпадение.

— Боби, хората, които търся, не са отчаяни. Те са добре организирани, финансирани и въоръжени. Не съм видяла нищо, което да предполага, че двата инцидента са свързани.

— За какво говорим тогава, за нов 11 септември? За ядрена атака? Не знам срещу какво сте изправени всеки ден.

— Мисля си за Бомбай.

— Това не е добре. — Астър знаеше всичко за нападението. Алекс го беше нарекла „стреляй и бягай" и участваше в един от екипите, изпратени там, за да работят с индийската полиция при анализирането на събитието с цел да подобрят работата им. Също така знаеше, че бившата му съпруга беше част от специален екип, който да обучава нюйоркската полиция как да се справя с подобни случаи, ако възникнеха в Манхатън. — Щом това нещо ще се случва в Ню Йорк, защо изгаряш от желание да хванеш самолета за Лондон?

— Господи, Боби, спри да ме разпитваш. Трябва да отида там. Това е всичко, което трябва да знаеш. Кажи ми „да" или „не".

Астър седна на ръба на бюрото.

— Вчера, когато Съли ми каза за престрелката в Лонг Айлънд, за секунда не знаех кой е бил убит. Помислих си за теб… за нас.