Игра на милиарди [bg]

53

Магнус Лий стоеше на балкона на офиса си с ръце на хълбоците като някакъв фелдмаршал победител и се възхищаваше на Айфеловата кула. Оригиналната структура беше построена преди повече от век, но това не й пречеше все още да е актуална, а инженерният й замисъл да продължава да изумява. Тя беше истински шедьовър.

Лий погледна надолу към Марсово поле, огромния парк, който водеше от Дома на инвалидите до Айфеловата кула. Апартаментите бяха построени в стил „Осман", който можеше да се забележи през четири квартала от двете страни. Детайлите бяха прецизни, дори покривите на мансардите бяха покрити със синя патина, жалузите се затваряха, а на всеки балкон имаше лети метални парапети. Вътре апартаментите бяха с дървени подове, кухни „Погенпол" и асансьори „Соничи", които се отваряха направо във фоайето.

Магнус Лий знаеше всичко това, защото той беше построил тези апартаменти и Айфеловата кула. Като повечето правителствени служители и той имаше втора кариера, в която се беше посветил на правенето на колкото се може повече пари. Заплатата му в „Чайна Инвестмънт Корпорейшън" се равняваше на 5000 долара на година. Доходите му от компанията за недвижими имоти бяха около 5 милиона долара. Или поне доскоро бяха толкова.

Не внезапният спад в приходите му го притесняваше обаче. Притесняваше го нещо друго. Магнус Лий не беше използвал собствени пари, за да финансира строителните си проекти. Ако беше използвал такива, нямаше да се намира в подобна ситуация. Беше използвал парите, които му бяха поверени.

Лий беше осъществил и други подобни проекти. Такива, които носеха имена като Сен Марк, Белгравия и дори Сен Тропе. Също като Париж те наподобяваха архитектурата на съименниците си. Напоследък пазарът на еднофамилни домове и апартаменти не беше добър. В интерес на истината беше пълна трагедия.

Лий се върна на бюрото си и се строполи в стола. Обмисляше съдбата си.

Чу някаква врява навън. Гръмкият глас на госпожица Мей сипеше молби. Вратата на офиса му се отвори и един немощен старец влезе вътре. Той не носеше западен бизнес костюм, а традиционни копринени панталони, сако с висока яка и меки обувки. Посетителят беше плешив и прегърбен, а кожата му приличаше на оризова хартия.

— Старейшина Чен — каза Лий и се изстреля на крака. — Както винаги за мен е огромно удоволствие.

— Не ставай заради един старец.

— Влизайте. Влизайте. Присъствието ви внася светлина в деня ми.

Старейшина Чен, чието пълно име беше Чен Ка-Тин и за чиято възраст Магнус можеше само да гадае, спря близо до него.

— Нуждае ли се денят ти от такава? — попита строго старецът. Преди Лий да успее да му отговори, лицето на посетителя разцъфна в добродушна усмивка. — Забавно е един безполезен дъртак да се шегува с такъв известен финансов гений.

Магнус също се усмихна.

— Прекалено сте мил. Определено не съм гений.