Набелязана мишена

— Е — каза той с неохота, — предполагам, че е по-добре да отидем до твоя терминал.

Пренебрегвайки факта, че ще пътува с униформа, Пени улови ръката му и се притисна към него. Защо не? Това можеше да е последният път, когато щеше да има възможност да го прегърне. Отправяше се към военна зона. Животът й не беше гарантиран.

Докато проправяха пътя си през охраната и тълпата, гласове по интеркома обявяваха отпътуващите и закъснелите полети. Пищяха бебета. Обезумели пътници спореха с персонала на гишетата.

Напрежението във въздуха се просмука през тънката кожа на Пени, връзвайки стомаха й на възел. Странно, въпреки че се отправяше към Вашингтон, а след това към Ирак, не нейното физическо състояние я притесняваше. Можеше да усети как напорът на надвисналата над нея тъга разбива стените на сърцето й.

Да, идеята да направи това беше нейна, за да се спаси от потенциалното разочарование. Но с всеки следващ миг все повече не й се искаше да продължи напред.

Щеше ли да го намери в обятията на друга жена, когато се завърне? Тази мисъл я убиваше. Как можеше той да полудее по нея, да прави любов с нея, да се грижи за нея така, както го бе правил през последните седмици, ако не обичаше само и единствено нея?

— Виждаш ли място, където да седнем? — попита я Джо, когато забавиха ход до нейния терминал.

— Не искам да сядам — призна тя, притискайки корема си с ръка.

С проницателен поглед, Джо сложи пътническите им чанти в краката си и я придърпа към себе си, придържайки я здраво.

Сълзи бликнаха от очите на Пени, когато се предаде на утешението му. Нямаше друго място на света, на което би искала да бъде, освен тук, с глава на гърдите на Джо, слушайки ритмичното биене на сърцето му, вдишвайки чистия му мъжки аромат. Това бе всичко, от което се нуждаеше, за да е щастлива.

Колко плашещо беше това.

— Боже, ще ми липсваш, Пен — каза той пресипнал, прегръщайки я дори по-силно.

Като фон се чу първото обявяване на нейния полет.

Той звучеше толкова искрен. Прониквайки в дълбочината на чувствата му към нея, Пени се изсмя с насълзени очи.

— Да, бе. След пет дни ще ме забравиш. Познавам те, Джо Монтгомъри.

За нейна изненада той повдигна брадичката й. Тя затаи дъх при вида на намръщеното му лице и страстта в очите му.

— Не мисля — изрече тихо. — Защото самият аз току-що го разбрах.

За нейно удивление прекара пръсти през косата й, разхлабвайки кока на тила й, и я целуна яростно.

Потънала в страстната му милувка, Пени не можеше да мисли. Той продължаваше да я целува, без да обръща никакво внимание на тълпата, редяща се за качване в самолета.

Какво бе разбрал току-що? Какво се опитваше да й каже?

Тя вкусваше страстната му целувка и я поглъщаше като цвете слънчева светлина. Светът й се въртеше около него. Би му позволила да я целува вечно, но най-сетне той се отдръпна и повдигна глава.

Неколцина пътници ги аплодираха, но Пени бе твърде зашеметена, за да я е грижа.