Част от секундата [Split Second - bg]

Кинг неволно насочи поглед към огледалото и видя как панталоните се изхлузват, появи се дълъг гол крак, после още един и шортите плъзнаха нагоре по мускулести прасци и изваяни бедра.

— Да — каза той и извърна глава, когато тя почна да разкопчава блузата си, — човек никога не знае какво ще му хрумне.

Погледна навън, където Кейт Рамзи се отдалечаваше с бърза и енергична крачка. Вече почти бе изчезнала от погледите им.

— Мишел, побързай, иначе няма да я догониш…

Той млъкна, когато задната врата на джипа се отвори и затвори.

Преоблечена в къса тясна фланелка, шорти и маратонки, Мишел се стрелна по тревата, размахвайки вихрено крака и ръце. Пред смаяния му поглед тя без усилие взе да топи преднината на Кейт.

— Пустите му олимпийци — промърмори Кинг.

Отначало Мишел се държеше на разстояние от Кейт, докато не стана ясно, че е излязла просто да потренира. Тогава смени тактиката. Вместо да следи Кейт, тя реши да опита още веднъж да поговори с нея. Когато я настигна, Кейт хвърли поглед настрани, навъси се и веднага ускори крачка. Мишел бързо влезе в същия ритъм. Дъщерята на Рамзи се опита да спринтира, но Мишел без усилие изравни темпото и тя постепенно забави.

— Какво искаш? — попита със задавен глас Кейт.

— Да поговорим.

— Къде е приятелят ти?

— Той не си пада много по бягането.

— Казах ви всичко, което знам.

— Наистина ли, Кейт? Слушай, аз само се опитвам да те разбера. Искам да помогна.

— Недей да се правиш на моя приятелка, става ли? Това тук не е някакъв тъп полицейски филм, в който най-неочаквано ще се обединим.

— Права си, това е истинският живот и много хора загинаха или бяха отвлечени. Мъчим се да разберем какво става, по дяволите, защото искаме да спрем престъпника и смятам, че ти можеш да ни помогнеш.

— Не мога да помогна нито на вас, нито на когото и да било.

— Не вярвам изобщо да си се опитвала.

Кейт спря задъхана, с ръце на бедрата, и гневно изгледа Мишел.

— Ти пък какво разбираш, по дяволите! Нищо не знаеш за мен.

— Затова съм тук. Искам да узная. Искам да чуя всичко, което си готова да споделиш.

— Ти просто не схващаш, нали? Загърбила съм всичко. Не искам да преживея отново тази част от живота си. — Двете отново затичаха. — И освен това нищо не знам.

— Откъде си толкова сигурна? Разнищила ли си всяка най-дребна подробност, задала ли си си всеки възможен въпрос, анализирала ли си всяка евентуална линия на разследване?

— Слушай, мъча се да не мисля за миналото, разбра ли?

— Значи да го приема за отказ?

— А ти щеше ли да се ровиш в миналото, ако ставаше дума за твоя баща?

— Едно не бих правила, Кейт. Не бих се опитвалата се скрия от истината. Разговаряла ли си откровено с някого за това? Ако не, аз съм тук, за да те изслушам. Наистина.

Когато по лицето на младата жена бликнаха сълзи, Мишел я прегърна през рамото. Двете спряха да тичат и седнаха на една пейка.

Кейт избърса очи и упорито се загледа в далечината. Мишел седеше и чакаше търпеливо.