![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
— Остава ти само един възможен свидетел, така ли? — попита съдията.
— Точно така, господин съдия, правилно се изразихте.
Докато се оттегляха за обедна почивка, Рон беше отведен надолу по стълбите към затвора. Той забеляза бащата на жертвата и се провикна:
— Чарли Картър, не съм убил дъщеря ти!
Надзирателите го поведоха още по-бързо.
Рон Уилямсън положи клетва в един следобед. След няколко предварителни въпроса той отрече да е разговарял с Тери Холанд и да познава Деби Картър.
Барни го попита кога е научил за смъртта на Картър.
— На осми декември сестра ми Анет Хъдсън се обади вкъщи и майка ми вдигна. Чух я да казва: „Е, сигурна съм, че не е бил Рони, защото той си беше вкъщи.“ И попитах мама за какво говори. Тя каза, че Анет се е обадила, за да й каже, че в квартала са убили някакво момиче.
Липсата на подготовка стана по-очевидна след малко, когато Барни попита свидетеля си кога се е запознал с Гари Роджърс.
— Ами точно след това, когато отидох до полицейското управление, за да ме разпитат с детектора на лъжата.
Барни едва не се задави:
— Рони, недей… Не бива да говориш за това.
Споменаването на детектора на лъжата пред съдебните заседатели беше забранено. Ако обвинението го беше допуснало, защитата можеше да поиска прекратяване на делото. Но никой не беше обяснил това на Рон. След няколко секунди той отново наруши правилата, докато описваше един инцидент с Денис Фриц.
— Бях с Денис Фриц, вървяхме си по пътя и аз му казах, че Денис Смит ми е позвънил, за да ми каже, че резултатите от детектора на лъжата са неясни.
Барни продължи разпита, като смени темата. Поговориха си за присъдата на Рон за фалшифициране на документи. После имаше няколко въпроса къде е бил в нощта на убийството. Барни завърши с неубедителното:
— Ти ли уби Деби Картър?
— Не, сър. Не съм.
— Смятам, че това е всичко.
Докато бързаше да приключи с клиента си на свидетелското място, без да причини повече вреда, Барни пропусна да оспори повечето от обвиненията, отправени от свидетелите на прокуратурата. Рон можеше да обясни какво е било това признание за нещо, което беше сънувал, направено пред Роджърс и Федърстоун вечерта след убийството. Можеше да разкаже за какво си е говорил с Джон Крисчън и Майк Тени. Можеше да нарисува диаграма на затвора и да обясни на заседателите, че не е възможно Тери Холанд да е чула това, което разказваше, без и другите да го чуят. Можеше и просто да отрече твърденията на Глен Гор, Грей Алън, Тони Вик, Дона Уокър и Лита Колдуел.
Както всички прокурори, Питърсън нямаше търпение да се нахвърли срещу подсъдимия при кръстосания разпит. Но не очакваше той да се окаже напълно спокоен. В началото Питърсън се спря подробно на приятелството на Рон с Денис Фриц, който вече беше осъден за убийство.
— Мистър Уилямсън, вярно ли е, че Денис Фриц е бил единственият ви приятел, както и вие на него?
— Ами да го кажем така — отвърна хладно Рон. — След като натопихте него, сега се опитвате да натопите и мен.
Питърсън затаи дъх, а думите на Рон отекнаха в съдебната зала.
Прокурорът смени темата и попита Рон дали си спомня как се е запознал с Деби Картър, въпреки че Рон постоянно отричаше изобщо да я познава. Въпросът беше зададен за втори път и Рон накрая отговори:
— Питърсън, нека да ти го обясня още веднъж.
Съдия Джоунс се намеси и нареди на свидетеля да отговори на въпроса. В отговор на това Рон за пореден път отрече, че изобщо познава Деби Картър.
Питърсън се разходи напред-назад из залата, все едно се боксираше с невидим противник. Когато се върна към измислиците си обаче, пак се оплете:
— Спомняш ли си къде беше след десет вечерта на седми декември?
Рон:
— У дома.
Питърсън:
— И какво правеше?
Рон:
— Преди пет години, след десет вечерта, или съм гледал телевизия, или вече съм спял.
Питърсън:
— Не е ли вярно, че си излязъл навън, тръгнал си по улицата…
Рон:
— Не, приятел. Няма начин.
Питьрсън:
— Тръгнал си по улицата…
Рон:
— Няма начин, човече.
Питьрсън:
— Двамата с Денис Фриц…
Рон:
— Ама ти… няма начин. Няма начин!
Питьрсън:
— Стигнали сте до апартамента…
Рон:
— Няма начин!
Питърсън:
— Знаеш ли къде беше Денис Фриц онази вечер?
Рон:
— Знам, че не е бил при Деби Картър. Нека така да го кажа.
Питьрсън:
— Откъде знаеш, че не е бил при Деби Картър?
Рон:
— Залагам главата си. Нека така да го кажа.
Питьрсън: