Сделка за кобри
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Cobra #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сделка за кобри». Краткое содержание книги:
— Едва ли е възможно — изсумтя Оболо. — Дори невероятно.
— Тогава позволи ми да се освободя от него — предложи Радиг. — Докато е тук, той представлява опасност за нас.
— Вярно. За нещастие премахването му в този момент може да бъде още по-опасно. Идентифицирахте ли мъжа, който е дошъл в Мангъс с него?
Радиг изкриви устни.
— Още не. Най-вероятно е някой бездомник от Милика.
— Вероятно това не е достатъчно точно — каза студено Оболо. — Шахни знаят, че жената е на Квазама, и че е била у Самънови в Милика. Напълно възможно е този човек да е агент на шахни със задача да служи на Доло Самън или като защитник, или като тъмничар.
— И така да е, защо ще придружава Доло Самън тук?
— Тя е тук, нали? Каквото и да знаят или подозират тя и нашите врагове, не е невъзможно тя да е споделила тази информация с Круин Самън.
— Но тогава разрешаването на един агент на шахни…
— Радиг Нардин. — Гласът на Оболо прозвуча като плющене на камшик. — Контролирай страховете си и мисли логично. Що се отнася до шахни, Мангъс е електронна фирма и нищо повече. Ако се държим нормално, те няма да имат никакво основание да се съмняват в това. От друга страна, ако необосновано изхвърлим Доло Самън от комплекса, няма ли това да възбуди любопитството на този агент?
Радиг пое дълбоко дъх.
— Все пак е опасно, татко.
— Разбира се, че е опасно. Няма печалба без риск, синко. Ако се страхуваш, че нервите ти отново няма да издържат, помисли върху това.
— Да, татко. — Радиг пак погледна Джин. — И срещу каква потенциална изгода рискуваме да я държим жива?
— Смяташ, че има някакъв риск, ако оставим една жена жива? — изръмжа Оболо.
— Тя не е обикновена жена, татко… Тя е агент на световете кобра. Това я прави опасна.
Джин внезапно забеляза, че червената рамка все още е пред очите й… че всъщност става по-плътна… докато самата картина, изглежда, избледняваше…
„Не! — каза си гневно тя и се помъчи да се пребори със съня, който нахлуваше в съзнанието й. — Хайде, Джин… стегни се.“ Но не можа. А и й беше толкова удобно на пода.
Последното, което усети, бе как нечии груби ръце я хващат за мишниците и краката, вдигат я и я носят нанякъде…
(обратно)— На екрана пред вас ще видите кратко резюме на всички описани от мен операции — заключи майсторът изложението си и махна с ръка към редицата апарати с представени на тях таблици. — Ако имате въпроси, натиснете клавиша „помощ“. Ако това не е достатъчно, натиснете бутона „сигнал“ и някой ще дойде при работната ви станция. Въпроси? Няма. Добре. Започвайте и помнете, че бъдещето на комуникациите на Квазама може би зависи от вас.
Доло премести поглед върху екрана на работната си станция, потисна една гримаса, избра една печатна платка и взе шепа компоненти. Наистина не бе очаквал да му дадат корпус на ракета и да му кажат да му сложи бойна глава… но и не беше очаквал, че ще монтира платки за телефони.
— Не губят време да ни въвеждат в работата, нали? — промърмори той.
Аким повдигна рамене и отбеляза:
— Но пък плащат добре.
Доло скръцна със зъби и пъхна първия компонент в печатната платка. Още със слизането от автобуса се опитваше да възбуди любопитството на Аким към Мангъс и сега трябваше с нещо да го впечатли. Но Аким беше по следите на една жена от друг свят и очевидно нямаше да допусне да бъде отклонен от тази задача.
— Това обяснява защо не си правят труд да търсят предишните работници — коментира Доло, опитвайки друг подход. — Ако всичко, което се върши тук, е толкова лесно, просто им е по-изгодно да обучат нови.
Аким се огледа и за момент Доло се надяваше, че ще започне да оспорва думите му. Но той само кимна.
— Неефективно в известна степен, но не много — каза той и отново се съсредоточи върху печатната платка. — И допринася за подпомагане на бедните в Азрас.
— Правилно — промърмори Доло. — Оболо Нардин е великодушен човек.
— Ако бях на твое място — каза хладно Аким, — бих се опитал да забравя селските си предразсъдъци и да се съсредоточа върху извършваната работа. Виждаш ли някой наоколо, който може да е дегизираната жена?
Доло въздъхна и внимателно огледа залата. В съзнанието му отново се появи Джин — как се качва в колата на Радиг Нардин.
— Не.
— Не преставай да наблюдаваш — посъветва го Аким. — Може случайно да разменят работници между групите.
Доло кимна и се наведе над платката.
Беше минал може би един час, когато неочаквано видя, че Аким спря работа и се втренчи право пред себе си в пространството.
— Видя ли нещо? — попита той.
Аким се обърна рязко към него.
— Нещо не е наред — прошепна с дрезгав глас той. — Има… — Той облиза устни и се огледа. — Не усещаш ли?