Сделка за кобри
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Cobra #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сделка за кобри». Краткое содержание книги:
Скенерите на световете кобра не можеха да проникнат през този свод. Той беше от метал или с метално покритие. Не беше твърд, а някакъв вид двойна плътна тъкан с изменяща се интерференчна диаграма, която фактически блокираше преминаването на вълните много по-ефективно от всяка твърда структура. Беше почти напълно непрозрачна за всяка дължина на електромагнитната вълна, с която можеха да работят скенерите.
Сега, когато го виждаше отблизо, Джин откри, че не може да прибави много повече към онова, което се знаеше. Видя, че сводът е закрепен за високи черни пилони, разположени от външната страна на стената, които на свой ред се държаха от двойки опъващи въжета. Как се поддържаше сводът в средата все още беше загадка, особено като се вземеше предвид, че слабото, но видимо леко вълнение на свода недвусмислено показваше, че прилича повече на тъкан, отколкото на твърд метал. Тя впери поглед в него, опитвайки се да види през малката пролука между долния му край и горната част на стената, когато някакво движение покрай стената отляво привлече вниманието й. Джин включи оптичните усилватели за далечно гледане и фокусира зрението си върху него.
Беше автобус. Като онези, които чакаха да откарат Доло и другите работници в Мангъс… само че се движеше на север по друг път. Както автобусът, който го следваше. И другият подир него. И следващият. И по-следващият.
— Отиват в Пурма — прекъсна Нардин мислите й. Стресната, тя се обърна и видя, че той я гледа строго.
— Разбирам, господарю Нардин — каза Джин, спомнила си, че трябва да проявява нужното уважение. — Мога ли да попитам кои са те?
Челото му се сбърчи малко повече.
— Наетите миналата седмица работници. Завръщат се по домовете си.
Тя се подвоуми. Друг въпрос от нейна страна може би нямаше да отговаря на характера на квазаманската жена… но тя вече се беше легитимирала като изключение.
— Често ли наемате работници от Пурма?
— Приблизително на всеки две седмици — отговори той. — Редуваме ги с наетите от Азрас.
— Разбирам. — Джин внимателно се облегна назад и отново насочи поглед към стената и купола пред тях. Значи Мангъс имаше достатъчно работа да ангажира непрекъснато работна сила. Защо тогава не използваха постоянно едни и същи работници, а всяка седмица повтаряха тази трудоемка процедура?
Минаха покрай редица пилони и когато наближиха края на пътя, в стената пред тях се отвори порта. Единственият вход на тази страна на комплекса, отбеляза тя, построен по подобие на малко банково хранилище. Сигурно бе достатъчно здрава да издържи на атака на бололини.
Колата мина през портата, влезе в Мангъс и тя видя половин дузина сгради: точно пред тях една прилична на административно, друга зад нея жилищен тип, отляво и отдясно на пътя съответно постройки за охраната и гараж. Видя ги само с периферното си зрение. Вниманието й беше завладяно от напълно неочакваната черна стена, която се издигаше от дясната й страна.
Тя се простираше, доколкото можеше да види, между два срещуположни ъгъла на ромба и разделяше Мангъс приблизително на два равностранни триъгълника. В центъра й имаше порта — порта, която изглеждаше също толкова здрава, колкото и онази, през която току-що бяха минали. „Единственият вход в тази секция?“ — зачуди се тя, спомняйки си, че на западната част на външната стена на Мангъс имаше само един вход.
А това означаваше, че зловещите тайни на Мангъс са в два ясни нюанса. Ако зад вътрешната стена беше само офисът на бащата на Радиг Оболо Нардин…
Все пак никак нямаше да е лесно.
— В административния център ли, господарю Нардин? — попита през рамо шофьорът.
— Да — отвърна Радиг и погледна Джин. — Преди да бъдеш заведена при баща ми ще трябва… — той погледна надолу — да облечеш по-подходящи дрехи.
— Благодаря, господарю Нардин — кимна важно Джин. Тя се наведе леко към прозореца и видя, че от върха на вътрешната стена до центъра на свода се издигат други черни линии — очевидно здрави ребра, поддържащи формата на купола. Просто, но ефективно.
— Вярвам, че след като предам съобщението, ще ми осигурите транспорт обратно до Азрас — каза тя на Нардин.
Нардин изви вежди и отвърна хладно:
— Зависи от съобщението.
Накараха я да чака дълго, много по-дълго, отколкото беше необходимо да облече дадените й дрехи. Всъщност толкова дълго, та вече беше започнала да се чуди дали тайно не я наблюдават, а ако я наблюдават, след като се представяше за професионалистка, тя трябваше да започне да се дразни за загубеното време. Но накрая дойде един мъж и я преведе през серия от коридори до тронната зала на Оболо Нардин.