Сделка за кобри
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Cobra #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сделка за кобри». Краткое содержание книги:
Във всеки случай така беше на теория — а май даваше резултат и на практика. Джин си купи закуска — добро угощение след деня, прекаран с блокчетата храна за аварийна ситуация — разхожда се един час из пазарния площад и наблюдава как започва новият ден за жителите на Азрас.
Беше забравила да попита Доло кога ще започне набирането на работната група, но когато мина през центъра, видя, че времето не е критично. Приличната на парк открита част беше пълна с хора, повечето наредени на извита опашка, която свършваше пред няколко маси в единия край. Тя гледа няколко минути, пресметна за колко време ще бъде обработена цялата опашка и се махна. Без Доло щеше да е глупаво да се опита да влезе в работна група, а докато кандидатите не се разотидеха, нямаше голяма възможност да опита нещо по-умно.
Върна се след час и откри, че ще минат поне още тридесет минути, преди цялата опашка да се източи. Провря се през тълпата, която вече беше минала пред масите и очакваше резултатите, и отиде при паркираните автобуси. Транспорт за Мангъс, вероятно. И най-простият начин да проникне там, при условие че може да намери някое скришно място в някой от тях.
И неочаквано видя, че върви право срещу Доло.
За щастие той приближаваше предния край на опашката и, изглежда, беше насочил вниманието си към масите отпред. „Благословени да е ангелът, който бди над глупаците“ — промълви Джин и се отдалечи на безопасно разстояние от него. Зад него, близо до автобусите, имаше друга официална маса и край нея се мотаеха група мъже. На практика те предотвратяваха всякаква възможност за приближаване до автобусите от тази страна. Ако заобиколеше от другата…
Мисълта й секна. Един от мъжете в тази група оглеждаше съсредоточено тълпата…
Беше Радиг Нардин. Вероятно търсеше Доло.
Джин замръзна. Покрай тревогите си около Мофрен Омнати и шахни почти беше забравила за това, че не ги искат с Доло в Мангъс. Но онези очевидно не ги бяха забравили… и след като се бяха видели в Милика преди по-малко от четири дни, вероятността Нардин да не познае Доло беше минимална.
А освен това той продължаваше да търси…
Какво да направи? Да го зашемети със звуковото си оръжие, надявайки се другите да предположат, че му е станало лошо, и да го отнесат за оказване на първа помощ? Но за целта трябваше практически да застане пред него, за да предизвика този шок, без околните да почувстват нещо. Да използва лазерите си и да запали някой от автобусите? Не. Със своя висок ранг Нардин нямаше да е от онези, които ще хукнат да гасят пожара. Освен това с предизвиканата по този начин безредица най-вероятно просто щеше да спре товаренето на работници, без това да гарантира, че Нардин няма да я открие.
Освен ако…
Тя скръцна със зъби. Идеята граничеше с лудост… но ако успееше, щеше да реши едновременно и двата си проблема.
Близо до автобусите имаше малка сграда, може би обществена тоалетна. Джин отиде до нея, застана с лице към стената и смъкна гела от лицето си. Не беше приятно — гелът беше предвиден да се сваля само със специален разтворител — и когато свърши, бузите и брадичката й бяха изпожулени. Перуката и мъжките дрехи трябваше да остави, но ако Нардин я беше запомнил от спречкването при мината, това щеше да е достатъчно.
В Милика тя беше видяла колко голяма е дистанцията между социалните класи и докато вървеше към групата на Нардин, се увери, че и в града положението е същото. Мъжете от по-долните класи, които носеха дрехи като нейните, просто не биваше да се доближават до господар като Нардин — факт, който се виждаше ясно от стреснатите изражения на хората, когато тя се провираше между тях. И естествено на една ръка разстояние от Нардин двама от хората му й препречиха пътя.
— Къде отиваш ма? — озъби й се единият.
— Да говоря с господаря Радиг Нардин — отвърна спокойно тя. — Нося съобщение за него.
Нардин се обърна и я погледна.
— От кого?
И я позна и думите замръзнаха на устните му.
— Какво?
— Нося съобщение за баща ти, господарю Нардин — каза тя и допря пръсти до челото си. — Мога ли да се приближа?
Нардин погледна хората си и изглежда, събра кураж.
— Можеш. Пуснете я — заповяда той.
Джин почувства смайването на другите — те очевидно още не бяха разбрали, че всъщност тя е жена. За момент се зачуди дали трансвестизмът се смята за престъпление в Квазама.
— Нося съобщение за баща ти от Круин Самън от Милика — каза тя. — Ще ме заведеш ли при него?
Лицето на Нардин се превърна в неразгадаема маска.