Сделка за кобри
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Cobra #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сделка за кобри». Краткое содержание книги:
— И откъде знаеш, че това, което монтираме, са платки 5а телефонни апарати? — контрира го Доло.
Аким сбърчи чело, после попита:
— Какво друго може да е?
Доло пое дълбоко дъх.
— Оръжия. Може би ракетни компоненти.
Бе очаквал най-малко изсумтяване от недоверие и презрение. Но Аким просто продължи да го гледа.
— И какво — попита тихо той — те кара да мислиш така?
По гърба на Доло премина студена тръпка. „Той знае — беше първата му ужасена мисъл. — Шахни участват в това заедно с Мангъс… градовете наистина се готвят за война срещу селата.“ Беше много късно да се измъкне от въпроса.
— Откъслечна информация, съпоставяна в продължение на месеци.
— Както и предположения на авентинската шпионка? — попита направо Аким.
— Не разбирам какво искаш да кажеш — отвърна Доло колкото можеше по-спокойно.
Няколко секунди двамата се гледаха.
— Плъзгаш се опасно близко към предателство, Доло Самън — каза най-после Аким. — Ти и цялото семейство Самън.
— Семейство Самън е лоялно на Квазама — каза Доло, борейки се с треперенето на гласа си. — На цяла Квазама.
— А аз като градски човек не съм, така ли? — Очите на Аким горяха. — Виж какво ще ти кажа, Доло Самън: вие можете да си мислите, че обичате Квазама, но вашата лоялност е към мината. Ние, агентите на шахни, сме възпитани и обучени да бъде напълно честни към всички хора на Квазама. Напълно честни. Ние не можем да бъдем корумпирани или подведени в нашите задължения. И нямаме предразсъдъци към никого от нашия свят. Ако друго не можеш да запомниш от мен, запомни това.
Внезапно той се изправи и Доло неволно отстъпи назад. Но Аким просто мина между двете легла и седна пред бюрото.
— Значи ти мислиш, че ние монтираме ракетни части, така ли? — каза той през рамо, вдигна телефона и го обърна. — Е, има бърз начин да се провери това.
Доло клекна до него, а Аким извади от джоба си комплект малки инструменти и избра една отвертка. Доло забеляза, че пластмасовият капак е захванат към дъното на апарата с дузина винтчета.
— Защо са толкова много закрепващите винтчета? — попита той Аким, докато последният се готвеше за работа.
— Може ли да каже някой? — озъби се Аким и отвъртя първото винтче. — Може би не искат никой да бърника в апарата, без да има нужда от поправка.
Докато Аким отвиваше последното винтче, Доло усети някаква миризма.
— Какво е това? — попита той и предпазливо подуши. — Мирише на изгоряло.
— Хм. Наистина. — Аким се намръщи и вдигна телефона до носа си. — Аха!
— Развалихме ли го?
— Определено. Е… белята вече е направена. — Той отви последното винтче и внимателно свали капака.
Точно под капака имаше печатна платка — същата, веднага забеляза Доло, като онези, над които бяха работили цял ден. Същите компоненти плюс плетеница от проводници, плюс…
— Какви са тези неща? — попита той и посочи някакви почернели компоненти. — На нашите платки не слагахме такива.
— Вярно, не слагахме — съгласи се замислено Аким и отново вдигна платката до носа си. — Не зная какви са, но миризмата идва от тях.
В стомаха на Доло започна да се събира топка.
— Искаш да кажеш… че когато се опитахме да разглобим телефона, са изгорели?
Аким приближи платката по-близко до очите си и я заразглежда от различни ъгли.
— Погледни — каза той, повдигна сноп проводници и посочи под тях. — Точно тук. Виждаш ли го?
Доло се помъчи да си спомни какъв беше този компонент.
— Кондензатор? — опита се да познае той.
— Правилно. И ето тук… — той посочи под него — натрупаният в този кондензатор електрически товар се е изпразнил в платката.
Възелът в стомаха на Доло се стегна с още една бримка.
— Това е… точно над една от дупките за винтове.
— Аха — кимна Аким. — И сега, когато го отвихме е ясно, че този винт няма да може да се завинти и апаратът да се сглоби. — Той погледна Доло. — Това е саморазрушаващ се механизъм — тихо каза Аким.
На Доло трябваше да се справи с пресъхналата си уста преди да може да говори.
— Някакъв начин да научим за какво са служили тези изгорели компоненти?
— Засега никакъв. Във всеки случай не и в този апарат. — Аким гледа още един момент платката, после я сложи в телефона и взе едно от винтчетата. — Ще трябва да открия къде извършват тази част от монтажа и да отида там. — Той замълча, на лицето му се появи странно изражение. — Знаеш ли… през последните две или три години най-много се разви производството на телефони. Много са популярни сред градските първенци.