Сделка за кобри
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Cobra #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сделка за кобри». Краткое содержание книги:
Не можеше да мисли по друг начин за това място освен като за тронна зала. По-голяма и по-изискана от кабинета на Круин Самън, по-голяма дори от големия кабинет на кмета, който беше виждала на видео, тя очевидно беше предназначена да стряска всеки влязъл. Докато я водеха из лабиринта от завеси към средата на залата, в лицето й непрекъснато духаше лек ветрец. През ума й неволно премина образът на паяк, чакащ в центъра на мрежата си…
— Как се казваш? — изръмжа към нея човекът, седнал на една възглавница като на трон.
Джин с усилие прогони образа на паяка от ума си. „Аз съм кобра — напомни си тя. — Кобрите не се плашат от паяци.“
— Казвам се Ася Елгани, господарю — каза Джин и допря пръсти до челото си, взирайки се в неестествения блясък в очите му. „Прекалено използване на квазамански стимулатори?“ — Ти ли си Оболо Нардин?
Лицето на мъжа не се промени… но по гърба й внезапно пробегна силна тръпка.
— Аз съм — каза той. — Какво имаш да ми кажеш?
Джин пое дълбоко дъх. Това беше моментът. Сега трябваше да може да изиграе ролята си… Тя отпусна лицето си, сякаш изпада в хипнотично състояние, и понижи гласа си с една октава.
— Аз съм Круин Самън — започна Джин с напевен глас. — Аз зная какво правиш ти тук в Мангъс, Оболо Нардин, и зная какво рискуваш. С това знание мога да те унищожа… но мога и да ти помогна. Ти се нуждаеш от ресурсите, които притежавам, както и от силата на лоялните ми западни села. Аз ти предлагам да сключим взаимноизгодно споразумение. Очаквам отговор.
Джин внимателно фокусира зрението си.
— Получи ли цялото съобщение, господарю Нардин? — попита тя отново с нормалния си глас.
Оболо Нардин спокойно гледаше лицето й. После каза:
— Разбира се.
— Платено ми е да отнеса на Круин Самън отговор, в случай че желаеш да изпратиш такъв — продължи тя, стараейки се гласът й да звучи безстрастно. Дълбоко в съзнанието й започна да се появява тревога. Нещо тук не беше съвсем в ред… — В този случай обаче ще ми трябва време да се приготвя…
И без предупреждение образът пред нея внезапно беше обграден в червена рамка.
Тя несъзнателно задържа дъх. И изведнъж всичко й стана ясно: дългото чакане в стаята за преобличане, лекият ветрец, духащ в лицето й… ветрец, несъмнено наситен с приспивателна дрога. Те бяха обмислили какво да направят с нея, решили бяха, че претенцията за вестоносец е глупост, и бяха взели необходимите мерки.
Джин стисна юмруци, ноктите се забиха в дланите й да предотвратят действието на дрогата. Може би щеше да може да зашемети Оболо със звуковото оръжие и да се измъкне оттук… но зад завесите сигурно се криеха сто души и нямаше да може да излезе. От друга страна, тя не можеше вечно да задържа дъха си, а и може би вече беше погълнала достатъчно от дрогата, за да заспи преди да отиде много далеч. А Оболо все така я гледаше. И чакаше…
Чакаше да изгуби съзнание? Добре, изведнъж реши тя.
— Аз… господарю Нардин… — започна като пияна Джин, използвайки последната резерва въздух, подбели очи и се свлече на пода.
Беше се постарала главата й да падне така, че лицето й да не е към приспивателния ветрец, но звездите пред очите й от падането още не бяха изчезнали, когато ветрецът спря. Иззад една от завесите бавно излезе някой… и спря до нея.
— Много бързо я хвана — чу тя гласа на Радиг Нардин. — Дори за жена.
— Тя е нежна чуждоземка — отговори презрително Оболо. — Ако това е най-доброто, което могат да постигнат нашите врагове, няма защо да се плашим от тях.
Сякаш железен шиш промуши стомаха на Джин. „Боже Господи… те знаят коя съм! Но как са разбрали…?“
— Може би. — Една ръка я хвана за рамото и я обърна по гръб. Без да отваря очи, Джин включи оптическите усилватели, настрои ги на нула увеличение на зрението и на най-ниско ниво на увеличение на светлината. За момент Нардин се взря в лицето й после се изправи да погледне баща си.
— Преди да я затворим, ще претърся тялото й за някои миниатюрни средства.
— Постъпи както смяташ за добре, синко. Но аз мисля, че не е необходимо.
— В дрехите й не намерихме нищо…
— Забравяш катастрофата на нейния космически кораб — прекъсна го баща му. — Тя не носи никакви средства, защото никой не е оцелял с нея.
— Може би. Реши ли какво да правиш с Доло Самън?
— Защо, нищо, разбира се… Нали баща му ни предлага сделка — каза саркастично Оболо. — Не чу ли съобщението?
Радиг отново погледна Джин.
— Прощавай, татко, но не виждам хумор в ситуацията. Не смяташ ли за възможно семейство Самън да се е съюзило с тази шпионка?