Сделка за кобри
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Cobra #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сделка за кобри». Краткое содержание книги:
— Помня те — каза той. — Ти беше в Милика с големия син на Круин Самън. Коя си ти, та той ти се доверява да предадеш съобщение?
— Името ми е Ася Елгани, господарю Нардин.
— И каква е връзката ти със семейство Самън?
— Делова — каза Джин. Нямаше представа дали услугата, която се готви да извърши, съществува на Квазама, но при широко разпространеното използване на дроги тук нямаше причина да не съществува. — Аз съм куриер, изпратен, както казах, до баща ти, Оболо Нардин.
Нардин повдигна вежди и огледа многозначително дрехите й.
— И какво е толкова специално в теб, та да ти доверяват такива важни задачи? Освен факта, че малцина хора биха те помислили за заслужаваща доверие?
Джин не обърна внимание на подхилванията на другите.
— Онова, което ме прави специална — отвърна тя, — е, че аз нося устни съобщения… съдържанието на които не зная.
Нардин присви очи.
— Обясни.
Джин си придаде вид, че едва сдържа нетърпението си.
— Съобщението ми беше предадено, докато бях в състояние на транс, предизвикан от специална дрога — каза тя. — Само в присъствие на баща ти мога отново да изпадна в този транс и да предам съобщението.
Той дълго я гледа и тя мислено кръстоса пръсти.
— Колко важно е това съобщение? — попита той. — Критично ли е времето на неговото предаване?
— Не зная нито едното, нито другото — отговори Джин.
— С твое разрешение, господарю Нардин — промърмори един от мъжете, — мога ли да ти обърна внимание, че моментът на това предполагаемо съобщение е крайно съмнителен?
Нардин впери очи в Джин.
— Може би — отвърна тихо той. — Ако обаче това е вярно, на баща ми няма да му струва нищо, ако загуби малко време. — Той бавно кимна. — Добре. Ще те заведа при баща ми.
Джин се поклони.
— На твоите услуги, господарю Нардин — каза тя.
Той се обърна и тръгна към автобусите. Джин го последва. Зад автобусите беше паркирана кола. Нардин и Джин се настаниха отзад. Колата потегли и се насочи на изток.
Джин внимателно пое дъх и също толкова внимателно го изпусна. Отново й се стори, че всепроникващото квазаманско презрение към жените работи в нейна полза. Нардин може би щеше да се хване на същия номер с „частното съобщение“ от някой мъж, но почти сигурно без допълнителна охрана не би допуснал мъж чужденец в колата си. Като жена обаче Джин автоматично не представляваше заплаха за него.
Значи сега трябваше да измисли начин как най-добре да използва тази квазаманска слабост.
(обратно)Разстоянието от Азрас до Мангъс беше петдесет километра, а пътят видимо по-нов и в по-добро състояние от онзи, по който Джин бе тичала рано сутринта. През цялото време нито Нардин, нито шофьорът говореха с нея, поради което не й оставаше нищо друго освен да гледа пейзажа… и тайно тях двамата.
Никое от двете проучвания не беше впечатляващо. Нардин пътуваше безучастно, от време на време поглеждаше към нея, но гледаше предимно пътя. Шофьорът също изглеждаше надут и затворен дори и към Нардин. Малкото реплики между тях бяха кратки и формални и тя не можеше да почувства онова непринудено общуване, което беше виждала между Доло и неговия шофьор. Строги отношения между господар и слуга, реши накрая тя, без следа от другарство и дори взаимно уважение. Спомни си първото си впечатление от Нардин отпреди четири дни и това не й се видя толкова неочаквано.
Пейзажът се състоеше главно от осеяни с дървета равнини и това само усилваше скуката. Тя знаеше, че по-нататък, на изток, гъстите гори, които ограждат Милика, се простират през цяла Квазама до селата чак до другия край на Плодородния полумесец. Но тук беше голо.
Което означаваше, че ако тя и Доло трябва да се измъкнат набързо от Мангъс, тук ще има по-малко опасни хищници. По-малко хищници и значително по-малко възможности за укриване. Тя предпочиташе хищниците.
Мангъс се видя много преди да достигнат до него — сателитните снимки бяха съвсем точни. От онова, което можеше да се види — а именно заобикалящата го висока черна стена, — комплексът имаше приблизително форма на ромб, за разлика от кръговата форма на Милика и селата, които баща й беше посетил навремето. Дългите краища на ромба, изглежда, сочеха на югоизток и североизток — по посока на магнитното поле на планетата — тя си спомни, че улиците в Азрас и други градове имаха същата ориентация. При миграция стадата бололини се ориентираха по магнитните линии на това поле и строителите отдавна се бяха научили, че трябва или да отклонят животните около човешките заселища, или да им осигурят възможност за свободно преминаване.
Колкото и впечатляваща да беше стената обаче, тя бледнееше пред блестящия куполообразен свод над нея.