Столетие на чакалите
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Столетие на чакалите». Краткое содержание книги:
От неговия поглед не е убягнала и опасността от нарастване на ултрадясното неофашистко движение, чиито организации вече съществуват в 60 страни. Огромния фактически материал В. П. Боровичка е разположил в двадесетина различни по размер документални очерци, написани интересно, с публицистично майсторство.
— Разбира се, че знам какво се случи в Ентебе. По информацията, която имах възможност да ви предам, можете да прецените, че се отнасям към вас сериозно, много сериозно.
— О’кей, о’кей. Какъв срок предлагате? — пита Махмуд.
— Сам споменахте за шестия утринен час. Това ни удовлетворява.
— Добре! Говори капитан Мартир Махмуд, о’кей шест часа сутринта. Но не разчитайте, че ще удължа срока след шест часа. Почакайте… Предайте това съобщение незабавно на представителя на империалистическото западногерманско правителство, тъй като сегашният ултиматум ще изтече след една минута. Новия срок ще ви съобщя по-късно. Най-напред трябва да се посъветвам с хората си.
Навярно е размислил, след малко пак се обадил и предал на дежурните в контролната кула, че иска да съобщи нещо на западногерманския пълномощник. След като извикват доктор Либал, Махмуд казва:
— Почакайте, моля, тъкмо разискваме. Сега вече знаем разстоянието до Франкфурт, то е 3200 морски мили.
Доколкото ни е известно, полетът от Франкфурт дотук трае около седем часа, затова ви даваме още веднъж десет часа време. Считано от 2,30 ч средноевропейско време. Разбрахте ли решението ми, представителю на фашисткото империалистическо западногерманско правителство?
— Доколкото ви разбрах, давате ни всичко на всичко седем, а не десет часа време — казва доктор Либал.
— Можете ли да ми кажете в такъв случай в колко часа ще изтече ултиматумът?
— След десет часа, 0,30.
— Разбирам това, което казвате, и разбирам какво имате предвид. Загрижени сме за пътниците и екипажа на самолета и затова отново ви питам, дали не можем да направим нещо за вас. Продукти, напитки, почистване или нещо подобно, кажете ми, моля, от какво помощ се нуждаете. Превключвам.
— Навсякъде в самолета са закрепени взривни вещества, а седалките и килимите са полети с алкохол. Не ни трябва нищо. Ако някой в самолета се опита да си запали цигара, край на всичко, ще се разхвърчи на хиляди парчета.
— Разбрах, 3,30 ч местно време.
— Поради разликата във времето от три часа ще бъде точно в 3,30 ч.
— Капитан Мартир Махмуд, позволете ми, от името на правителството на Федерална република Германия да ви предам, че приемаме с благодарност удължаването на ултиматума. Завършвам.
После прозвучава гласът на радиста.
— От името на ръководството на летището и от името на служителите на контролната кула ви благодарим много, че удължихте ултиматума. Ще ви окажем всякакви услуги и помощ.
— Благодарим на сомалийското правителство на Сиад Баре и запазваме в сърцата си най-висока оценка — продължава многословния разговор Махмуд, без да подозира замисъла на другата страна. — Удължихме ултиматума поради две причини. За доброто на хората, които са на борда, и заради вашия народ, правителството и президента. Благодарим на кулата в Могадишо, благодарим.
Още няколко пъти благодари, фактически всичко повтаря многократно. От кулата му пригласят, отвличат вниманието му с други въпроси, опитват се на всяка цена да поддържат разговора. Говори се за запушените тоалетни и говорителят на ръководството на летището обещава да изпрати групата по почистването незабавно или най-късно рано сутринта. След това в операцията отново се включва доктор Михаел Либал.
— Говори пълномощникът Михаел Либал. Как ме чувате? Превключвам.
— Чувам ви добре.
— Трябва да ви съобщя нещо, капитане. Отнася се за затворниците в турските затвори. Правителството на Федерална република Германия не може да взема решения относно освобождаването на затворници от затворите на други страни. Ултиматумът до 0,30 средноевропейско време е твърде кратък, за да може да се мине през Истанбул. Не можете да смятате федералното правителство и невинните пътници на борда на вашия самолет за отговорни за освобождаването на затворници, които не се намират в западногермански затвори. Край. Разбрахте ли? Това е всичко, което исках да ви съобщя. Федерална република Германия не може же да взема решения за освобождаването на затворници, намиращи се в затворите на други страни.
— Разбирам, но не ми харесва тона, с който разговаряте с мен — съпротивлява се Махмуд.
— Повторете, моля, не ви разбрах.
— Поставих ви въпрос. Първо отговорете на него и после питайте за друго.
— Какъв беше, моля, въпросът ви?