Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
— Ъъх! — каза той на чешки. — Това е отвратително.
Фигурата спря на място. Изпод качулката прозвуча висок и тънък възмутен глас.
— Ъъъ, какво искаш да кажеш? — Изкашля се набързо; веднага се чу един по-дълбок, по-бавен, като цяло по-зловещ глас: — Тоест — какво искаш да кажеш?
Натаниел присви устни.
— Това ужасно нещо, което носиш. Гадно е.
— Внимавай! Това е мощен предмет.
— Това е нехигиенично, нищо повече. Откъде го взе?
— Лично го отрязах от едно бесило при пълнолуние.
— Обзалагам се, че дори не е осолено. Да! Гледай — от него падат парчета!
— Не, не падат. Това са капки восък.
— Е, може би, но все пак не е редно да го разнасяш със себе си. Предлагам ти да го захвърлиш зад онези надгробни камъни, а после да си измиеш ръцете.
— Осъзнаваш ли — рече фигурата, която сега бе сложила раздразнено единия си юмрук на хълбока, — че говориш за предмет, който има силата да праща враговете ми в състояние на вцепенение и може да улови наблюдателна магия на петдесет крачки? Това е ценен предмет. Няма да го изхвърля.
Натаниел поклати глава.
— Трябва да те затворят. Такова поведение не би било толерирано в Лондон, това мога да ти кажа.
Фигурата внезапно трепна.
— Лондон? Какво общо има с мен?
— Ами, ти си Арлекин, нали? Агентът.
Последва дълга пауза.
— Може би.
— Естествено, че си. Кой друг би се скитал из гробище по това време на нощта? Няма нужда да виждам това гадно нещо със свещта, за да знам, че си ти, нали така? Освен това говориш чешки с британски акцент. Стига глупости! Трябва ми информация и то бързо.
Фигурата вдигна свободната си ръка.
— Един момент! Аз все още не знам кой си ти.
— Аз съм Джон Мандрейк, правителствен служител. Както добре знаеш.
— Това не е достатъчно. Трябва ми доказателство.
Натаниел забели очи.
— Виждаш ли това? — той посочи нагоре. — Кървавочервено перо.
Фигурата го погледна.
— На мен ми изглежда керемиденочервено.
— Кървавочервено е. Или след секунда ще стане, ако не спреш с глупостите и не се захванем с работата.
— Ами… добре тогава. Но първо… — Фигурата прие застрашителна стойка. — Трябва да проверя дали сред нас няма наблюдатели. Отстъпи назад! — Вдигна предмета и изрече една дума. Внезапно бледият огън излетя, превърна се в лъчист светлинен обръч и увисна във въздуха между тях. При друга команда обръчът подскочи, уголеми се и се разпростря вълнообразно във всички посоки из гробището. Натаниел зърна как прилепът тупна като камък от мястото си на дървото, точно преди светлинната ивица да мине покрай него. Не видя какво се случи с прилепа; обръчът продължи извън границите на гробището и бързо изчезна в нищото.
Фигурата кимна.
— Безопасно е да говорим.
Натаниел посочи свещта, която се бе върнала в предишното си състояние.
— Този номер го знам. Това е светлинната халка, задействана от дяволче. Не са ти необходими мъртвешки крайници, за да го направиш. Тези готически подробности са си чисти глупости, подходящи за смайване на обикновени. На мен няма да ми въздейства, Арлекин.
— Вероятно… — Кльощавата ръка изчезна в качулката и замислено почеса нещо. — И въпреки това мисля, че си прекалено придирчив, Мандрейк. Пренебрегваш принципната основа на нашата магия. Тя не е толкова чиста и непорочна, колкото смяташ. Кръв, ритуали, жертвоприношения, смърт… те са в основата на всяко наше заклинание. Всички ние разчитаме на готически подробности по един ли друг начин.
— Тук, в Прага, може би — каза Натаниел.
— Никога не забравяй, че силата на Лондон е изградена върху тази на Прага. И така… — Тонът на Арлекин изведнъж стана делови. — Дяволчето, което дойде при мен, каза, че си тук на строго секретна мисия. Каква е и каква информация искаш от мен?
Натаниел заговори бързо и с известна доза облекчение, очертавайки основните събития от предишните няколко дни. Мъжът под качулката го изслуша мълчаливо.
— Голем на свобода в Лондон? — извика той, когато Натаниел спря. — Чудесата никога не свършват. Ето, че твоите готически подробности се завръщат и създават проблеми, независимо дали ти харесва. Интересно…
— Интересно и неразбираемо? — с надежда попита Натаниел.
— Не знам за това. Но може и да имам някои подробности за теб — бързо! Наведи се долу! — Той се хвърли на земята със скоростта на змия; без да се колебае, Натаниел стори същото. Лежеше с лице, притиснато към гробищната пръст, и слушаше кънтенето на високи ботуши по пътя отпред. Вятърът довя едва доловим цигарен дим. Стъпките заглъхнаха. След около минута агентът бавно стана на крака.