![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
Тя кимна.
- Да, така е. И може би той наистина разчита на това, на суетата на някой от нас, които предпочитат да вървят по други пътища. Но има още нещо между мен и него. Той ме докосваше, а след това се чувствах изнасилена. Това никак не ми хареса.
Замълчаха. Той я гледаше, струваше му се, че тя чува как се въртят колелата в главата му.
Изправи се и посегна към кутийката на смарагда, плъзна я по гладката повърхност на масата, отвори я и разгледа камъка.
- Хайде, давай, докосни го - прошепна тя.
- Не прилича на скицата, която му направих - прошепна той. - Не можех да си го спомня, но си го представях. - Поклати глава. Като че щеше да затвори кутията, но после свали ръкавицата си и докосна камъка.
Тя зачака притихнала. Но по лицето му разбираше, че е разочарован и разтревожен. Той въздъхна и затвори кутията, а тя не го попита нищо.
- Видях само теб - рече той, - как го слагаш на врата си. Видях се да стоя пред теб. - Сложи си внимателно ръкавицата.
- Точно тогава дойде.
- Да, не съм забелязал, че си с него.
- Беше тъмно.
- Видях само теб.
- Какво значение има, свалих го и го сложих в кутията.
- Не зная.
- Не видя ли и нещо друго, когато го докосна?
Той поклати глава.
- Само, че ме обичаш - каза тихо след малко. - Наистина ме обичаш.
- Трябваше да докоснеш мен, за да разбереш това - отвърна тя.
Той се усмихна, но някак тъжно, объркано. Пъхна ръце в джобовете си, сякаш се опитваше да се отърве от тях, и наведе глава. Тя мълча доста време, чакаше. Мразеше да го гледа нещастен.
- Хайде, да вървим - каза накрая. - Това място ти влияе дори по-зле, отколкото на мен. Да се връщаме в хотела.
Той кимна.
- Искам чаша вода. Мислиш ли, че в тази къща може да се намери чаша вода? Направо ми е пресъхнала устата, горещо ми е.
- Не зная. Дори не знам дали тук има кухня. Може би имат кладенец с поцинкована кофа. Или пък магически извор.
Той се засмя тихо.
- Хайде, да намерим малко вода.
Тя стана и той я последва към задната врата на трапезарията. Зад нея имаше нещо като кухненски килер с мивка. Във високи шкафове със стъклени врати бяха наредени порцеланови сервизи. Майкъл мина бавно покрай тях. Като че се опитваше да измери дебелината на стените.
- Ела тук - каза той и влезе през следващата врата. Натисна някакъв стар черен бутон на стената. Над главите им блесна слаба замърсена крушка, на чиято светлина се разкри стая на две нива - горната част беше кухнята, а долната - малка стая за закуска с камина.
Дълга серия стъклени врати разкриваше избуялата трева на двора. Като че тук хорът на жабите беше по-силен, чуваше се по-ясно. Черният силует на някакво огромно дърво закриваше напълно гледката на север.
Самите стаи бяха много чисти и някак старомодно удобни.
Вграденият хладилник скриваше половината от вътрешната стена, вратата му бе голяма и тежка, като на хладилните камери в ресторантите.
- Не ми казвай, ако намериш вътре труп, не искам да знам - прошепна тя уморено.
- Не, само храна - усмихна се той - и ледена вода. - Извади чиста бутилка с вода. - Да ти кажа ли нещо за Юга. Винаги можеш да намериш бутилка ледена вода. - Той порови в един от шкафовете над мивката в ъгъла, извади две чаши с дясната си ръка и ги сложи на огледално чистия плот.
Студената вода беше прекрасна. Тогава Роуан отново си спомни за старицата. Това беше нейната къща, нейната чаша. Чаша, от която бе пила тя. Заля я отвращение и остави чашата в малката метална мивка.
Да, като в ресторант е, помисли си.
Явно кухнята е била обзаведена много отдавна, когато някой бе изхвърлил всички викториански вехтории, толкова популярни днес в Сан Франциско, за да ги замени с блестящите метални съоръжения.
- А сега какво, Майкъл? - попита Роуан.
Той се загледа в чашата в ръката си. После вдигна очи към нея и нежността в очите му отново сгря сърцето и?.
- Ще се обичаме, Роуан. Ще се обичаме. Сигурен съм, че каквото и да значат онези видения, нашата любов не е част от плана.
Тя пристъпи към него и го прегърна през гърдите. Почувства как ръцете му се плъзват, топли и нежни, по гърба и? към врата и косата. Прегръдката му беше възхитително плътна, той зарови лице в шията и? и я целуна нежно по устните.
- Обичай ме, Роуан. Вярвай ми и ме обичай. - Прозвуча съкрушително искрен. След миг се отдръпна и като че някак потъна в себе си. После я хвана за ръката, поведе я бавно към френския прозорец, застана пред него и се загледа в мрака.