Окото на тигъра
- Автор: Смит Уилбур
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ленко Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на тигъра». Краткое содержание книги:
Той обикновено пътува от ноември до февруари, често прекарвайки месец на ски в Швейцария, или се отдава на риболов в Австралия и Нова Зеландия. През лятната си почивка посещава места с толкова различна природа, каквито са Аляска и дивите райони на Африка. Към хората и първичния живот на родния си континент проявява постоянен интерес, силно отразен в романите му.
Женен е за Даниел, на която е посветил последните си деветнадесет книги.
Увиснахме над непроходимата джунгла и аз проверих хронометъра и дълбокомера. Бяхме се спуснали на сто двайсет и осем фута, а изминалото време бе пет минути и четирийсет секунди.
Дадох знак с ръка на Шери да остане там, където беше, и се спуснах надолу към върховете на морската джунгла, разгръщайки предпазливо студените хлъзгави листа. Пробих си път надолу и стигнах до някакво относително открито пространство. То бе скрито в сумрак от извисяващите се стебла на бамбука и населено с чудновати риби и морски животни.
Веднага ми стана ясно, че няма да е никак лесно да претърсим дъното. Видимостта тук бе десет фута, дори и по-малко, а общата площ, която трябваше да преровим, беше около два-три акра.
Реших да доведа Шери и като начало да огледаме около основата на скалата, движейки се един до друг и без да се изпускаме от поглед.
Напълних дробовете си с въздух и отскочих от дъното като отпусната шамандура, пробих си път през плътната подводна растителност и изскочих над нея.
Не можах да видя веднага Шери и почувствах, че мигновено ме обзема безпокойство. После зърнах сребристата нишка от въздушни мехурчета, които се точеха от апарата й край тъмната стена от корал. Тя бе заплувала наоколо, пренебрегвайки наставленията ми, и това ме ядоса. Заритах с плавниците към нея и бях на двайсет фута разстояние, когато разбрах какво прави. Раздразнението ми мигновено премина в ужас.
Дългата поредица от нещастия и неудачи, която щеше да ни преследва при Топовния пролом, беше започнала.
В скалата от корал стърчеше красиво, подобно на папрат разклонение, което се виеше изящно насам-натам, обагрено от бледорозово до яркочервено.
Шери беше откъснала една голяма клонка от него. Държеше я в голите си ръце и още докато се приближавах бързо към нея, забелязах, че краката й се докосваха лекичко в протегнатите червени ръце на страховития огнен корал.
Сграбчих я за китките и я дръпнах надалече от жестокия красив корал. Забих палците си в плътта й, разклащайки диво ръцете й, за да я накарам да пусне смъртоносното клонче. Бях като обезумял, защото знаех, че в същия миг скритите в кораловите разклонения десетки хиляди миниатюрни полипи изстрелват от клетките си отровни стрелички към нейната плът.
Тя ме зяпаше с огромните си учудени очи, усещайки, че се е случило нещо лошо, но без да е напълно сигурна какво е то. Задържах тялото й към себе си и започнах незабавно да изплувам нагоре. Въпреки че бях силно разтревожен, спазвах точно всички правила при изплуване нагоре, като не изпреварвах излизащите от апарата ми мехурчета, а се издигах наравно с тях.
Погледнах хронометъра — бяха изминали осем минути и трийсет секунди. Това означаваше, че сме прекарали три минути на дълбочина от сто и трийсет фута. Бързо пресметнах на каква височина трябва да спра за декомпресия, но нямах време да спазвам указанията, защото агонията на Шери започваше.
Болките й започнаха, преди да сме стигнали средата на разстоянието до повърхността, лицето й се изкриви и дишането й премина в задъхано и мъчително поемане на въздух поради силната умора, а аз се боях, че механизмът на клапана за вдишване може да се запуши така, че да не й подава кислород.
Започна да се гърчи в ръцете ми и дланите й бързо се зачервиха, а по бедрата й се появиха яркочервени ивици като след удари с камшик — а аз благодарих на Бога, че костюмът за гмуркане бе предпазил тялото й.
Когато я задържах на петнайсет фута под повърхността на водата, за да привикнем към намаляващото налягане, тя се задърпа диво, ритайки и извивайки се в прегръдката ми. Все пак успях да я задържа няколко секунди и после я издърпах към повърхността.
Щом главите ни изскочиха над водата, изплюх шнорхела и изкрещях:
— Чъби! Бързо!
Лодката беше на около петдесет ярда от нас, но двигателят й не спираше да работи и Чъби бързо направи обратен завой. Щом лодката се насочи към нас, той предаде управлението на Анджело и пропълзя напред към носа. Надвеси се над нас като някакъв огромен кафяв великан.
— Огненият корал, Чъби — викнах аз. — Много е зле. Изтегли я!
Чъби се наведе през борда, хвана ремъците на врата й и я измъкна рязко от водата. Шери увисна в едрите му кафяви лапи като давещо се котенце.
Измъкнах се от ремъците и оставих апарата за гмуркане във водата, за него щеше да се погрижи Анджело. Когато се покатерих през борда, Чъби беше я положил върху дъното на лодката и беше се надвесил над нея, задържайки я с ръце, за да не се движи, и я успокояваше, а тя стенеше и хлипаше от болка.