Окото на тигъра

— Но те ще тръгнат по следите ти, Хари — каза тя, а аз поклатих глава.

— Президентът Бидъл съвсем наскоро промени спогодбите за екстрадиране. Докато съм на Сейнт Мери, никой не може да ме пипне с пръст. Дал ми е дума, че ще бъде така.

Обърнах се и отворих вратата на кабината.

— Но ще бъда дяволски самотен, когато стигна при Залива на костенурките.

Обърнах й гръб и тръгнах бавно и решително към изхода за заминаващи пътници точно когато прозвуча второто повикване за моя полет. Изминах най-дългото и най-опасното разстояние в живота си, а сърцето ми туптеше в такт със стъпките ми. Никой не ме спря, а аз не смеех да се обърна назад.

Щом се настаних на седалката на швейцарския самолет и закопчах колана си, замислих се колко ли време ще й трябва да надвие ината си и да ме последва до Сейнт Мери. Сетих се, че имам да й кажа още много неща.

Трябваше да й кажа, че съм сключил договор да извадя останалите части на златния трон от Топовния проток и да ги предам на представителите на народа на Сейнт Мери. След продажбата на съкровището президентът Годфри Бидъл на свой ред беше ми обещал да ми купи нова дълбоководна яхта — същата като „Танцуващата по вълните“, в знак на благодарност от името на неговия народ.

Така щях да мога да осигуря на моята любима всички удобства, а освен това зад хижата ми при Залива на костенурките беше заровен един сандък с грузински позлатени сребърни прибори, с парите от които щях да се издържам през мъртвия сезон. В края на краищата, не можех да се променя съвсем. Но вече никога нямаше да правя черни курсове. Щом самолетът излетя и започна бързо да се издига над сините езера и гористите планини, се сетих, че даже не знам истинското й име. Реших, че това ще бъде първото нещо, за което ще я попитам, когато я посрещна на летището на остров Сейнт Мери — Перлата на Индийския океан.