Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
Докато Ейб и Кори прелистваха „Нешънъл Инкуайърър“ и четяха обявите, Кармайн провери имотите на всички служители на „Хъг“ за неоправдано големи сметки за ток или вода. За нещастие по-заможните от тях живееха на места, където се ползваха собствени водоизточници, а не градската мрежа, но никой нямаше огромна сметка за ток. Генератор? Възможно е, ако може да се заглуши шума. От това безсмислено упражнение той премина към проверка на водопроводните фирми и по-скромните водопроводчици на свободна практика по цял Кънетикът. Дали не са получавали примамлива поръчка за правене на водопровод, на нещо като частен физкултурен салон, луксозен фитнес или покрит басейн. Тези, които откри, се оказаха истински, всичките разположени във Фейърфийлд и Личфийлд. Беше наясно, че поръчката, за която питаше, трябваше да дойде от човек с пари, но винаги беше мислил, че Призрака е доста богат. Където и да погледнеше, не откриваше нищо. Това му подсказваше следното: първо, че Призраците могат сами да си направят водопроводите; второ, че може би са наели водопроводчик, на когото са платили щедро в брой, за да си мълчи и да не плаща данъци, или трето, че Призраците са взели под наем или купили вече готова сграда, подходяща за целите им. Като например ветеринарна клиника или операционна. Обади се тук-там, за да разбере колко ветеринарни клиники и операционни са сменили собствениците си към края на 1963 година, но и те бяха изрядни. Както обикновено — нищо, нищо, нищо.
Розовата дантелена рокля беше украсена с двеста шейсет и пет кристала и всеки един от тях трябваше да бъде разгледан, за да се уверят, че има само един вид отпечатъци от пръсти, вероятно на шивачката. Затова минаха шест дни, преди Кармайн да може да я покаже на Дездемона.
Като натисна звънеца на домофона й, се чувстваше по-глупаво и му беше по-нервно, отколкото в гимназията, когато тогавашнато момиче на мечтите му каза, че може да я заведе на абитуриентски бал. Устата му беше пресъхнала, сърцето му биеше силно и смелостта му никаква я нямаше.
— Дездемона, Кармайн е. По работа. Не отваряй, аз ще набера кода.
— Как си? — попита, докато си изтупваше снега. Остави кутията на масата. „Мамка му, какво ли ще си помисли тя?“
Тя не изглеждаше нито зарадвана, нито разстроена, че го вижда.
— Добре съм, но съм отегчена до смърт — каза. После посочи с пръст кутията на масата. — Какво е това?
— Нещо, за което съм обещал на комисаря, че няма да говориш с никого. Аз бях сигурен, че няма, но той не беше. Сигурно не знаеш, но последната жертва, Маргрета Бюли, беше намерена с детска празнична рокля. Не можем да установим произхода й, но си мислех, че твоето набито око за красиви неща може да ни подскаже нещо.
Отвори кутията и извади веднага роклята, вдигна я, повъртя я и накрая я разстла на масата.
— Да разбирам ли, че последното момиче не е нарязано на парчета?
— Да, само главата й е отрязана.
— Във вестника пишеше, че била висока. Това няма да й стане.
— Не й беше по мярка, но въпреки това беше облечена в нея. Раменете й бяха прекалено широки и той не беше успял да я закопчае на гърба, което води до първия ми въпрос — защо копчета? Всички дрехи в днешно време са с ципове.
Пол беше закопчал копчетата, които блестяха като скъпоценни камъни под лампата над масата.
— Ето заради това — каза тя и докосна едно копче. — Ципът щеше да развали ефекта. Те блестят.
— Виждала ли си някога такава рокля?
— Само на театралната сцена, когато бях дете, но беше имитация заради купонната система за дрехи. Тази е много изящна.
— Ръчно ли е изработена?
— Донякъде, но вероятно не чак толкова, колкото ти се струва. Кристалите са пришити на ръка, но от специалист, който може да ги постави по-бързо, отколкото ти обядваш. Сигурно е била надничарка, която прекарва иглата през дупчицата, завърта конеца около кристала веднъж, забива иглата пак в дантелата и отива към следващия камък. Виждаш ли?
Кармайн видя.
— Някои от тях липсват, защото не са пришити здраво на достатъчно стабилен участък от плата и са падали по няколко наведнъж, тъй като са били свързани с един конец. Виждаш ли?