Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
Мъжете зашепнаха възмутено. Нечувано беше жена, пък била тя и дамаджи’тинга, да нарежда така на дамаджи. Те погледнаха Джардир, но след като той не се възпротиви, не им остана друг избор, освен да я послушат.
* * *
– Ти да не си идиот? – сопна му се Иневера, когато останаха насаме. – Да заложиш властта си над маджах, пък да не говорим за живота на сина ти, на карта, и то за какво?
Джардир забеляза, че тя постави Маджи на второ място.
– Не очаквам да разбереш защо беше нужно да го сторя.
– Така ли? – попита Иневера с отровен тон. – Да не би пък твоята дживах ка да е глупачка тогава? Че защо да не разбере скритата мъдрост тука?
– Защото е въпрос на чест! – сопна ѝ се Джардир. – А ти отдавна си доказала, че няма да изгубиш и секунда от вниманието си за подобни глупости.
Иневера го изгледа свирепо за момент, а после се обърна на другата страна и дама’тингското ѝ спокойствие се възвърна отново.
– Няма значение. Още не е дошъл моментът за разправа с нас-ледниците на Алеверак.
– Няма да се месиш в това – скастри я Джардир. – Маджи просто ще трябва да се докаже като по-силния.
– Ами ако не успее? – попита Иневера.
– Тогава значи Еверам не би желал той да води маджах – отвърна Джардир.
Иневера изглеждаше готова да отговори, но само поклати глава.
– Няма да е пълна загуба. Слуховете, че си осакатил Алеверак, но си го оставил да живее и да ти служи, само ще подплатят мита за теб.
– Звучиш като Абан – промърмори Джардир.
– Моля? – попита тя, но той знаеше, че го е чула съвсем ясно.
– Достатъчно – каза той. – Станалото – станало и повече нищо не може да се направи по въпроса. Сега си сложи една прилична роба и воал, преди да вкараш нечисти помисли в умовете на хората ми.
– Дързък както винаги – отбеляза Иневера, но тя се усмихваше зад прозрачния си воал, очевидно беше по-скоро развеселена, отколкото подразнена. – Евджахът заповядва жените да носят воали, така че никой мъж да не пожелае онова, което не му принадлежи, но ти си Избавителя. Кой ще посмее да пожелае твоята жена? И гола да тръгна по улиците, пак няма от какво да ме е страх.
– Може и да няма причина да се страхуваш, но къде е предимството в това да разголваш слабините си като курва, та всички мъже да те видят? – попита Джардир.
Иневера сбърчи чело, но лицето ѝ запази мирния си вид.
– Разголвам лицето си, за да може всеки да ме разпознае. Разголвам тялото си, за да може властта ти да се увеличи. Всички ще разберат колко силни са мъжките ти пориви, които дори главната дамаджи’тинга трябва да е готова да задоволи на мига.
– Поредната измама – рече Джардир с досада и седна на трона.
– Никак даже – измърка Иневера и се плъзна в скута му. – Напълно готова съм да отговарям за похотта на Шар’Дама Ка.
– Казваш го, сякаш е задача, която трябва да изпълниш – отвърна Джардир. – Скучната цена на властта.
– Не е така скучна – каза Иневера и прокара пръст надолу по гърдите му. Откопча шалварите му и го възседна.
Джардир не можеше да отрече похотта, която красотата на Иневера предизвикваше в него, но той усещаше и Черепния трон под себе си. Вдигна поглед, когато Иневера се наниза на него по същия начин, по който беше яхнала Андраха. Макар да го бе убил, картината все още стоеше неизличима в ума му. Тя го преследваше като призрак, чийто достъп до отвъдния живот му е бил отказан.
Дали Иневера наистина изпитваше желание при допира му, или стоновете и въртенето ѝ бяха поредната маска, като плътния воал, който беше захвърлила? Джардир наистина не знаеше.
Той се изправи, като я вдигна от себе си.
– Не съм в настроение за подобни игри.
Иневера се опули, но сдържа гнева си.
– Той не мисли така – измърка тя и стисна твърдия му член.
Джардир я отблъсна.
– Той не ме управлява – каза той и отново се закопча.
Иневера го изгледа като присвита змия и за момент той си помисли, че ще го нападне, но ето че се върна нейното дама’тингско спокойствие. Тя сви рамене, сякаш отказът му нямаше значение, и се понесе надолу по стълбите на подиума, поклащайки хипнотично бедра.
* * *
Хасик докосна с чело мраморния под пред подиума на Черепния трон.
– Доведох кхафита, Избавителю – каза той с отвращение.
Джардир кимна, стражите отвориха вратата и Абан закуцука в помещението. Когато се приближи до подиума, Хасик го блъсна с идеята кхафитът да падне на колене, но Абан беше ловък с патерицата си и някак успя да се задържи на крака.