Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
– Избавителю – възпротиви се Ашан, – пазарът е място за жени и кхафити...
Алеверак кимна.
– Тази земя не е достойна за краката на Шар’Дама Ка.
– Аз решавам това – сряза ги Джардир. – Може пък и да се намери някакво достойнство там.
Ашан се навъси, но се поклони.
– Разбира се, Избавителю. Ще подготвя стражата ви. Сто от най-верните ви шаруми...
– Няма нужда от стража – прекъсна го Джардир. – И сам мога да се пазя от жени и кхафити.
Иневера се изправи и помогна на Джардир да си оправи робите.
– Позволи ми поне да хвърля заровете преди това – прошепна тя. – Ще привлечеш наемните убийци, както каручка тор прив-лича мухите.
Джардир поклати глава.
– Този път не, дживах. Днес усещам ръката на Еверам и без онази патерица.
Иневера не изглеждаше така сигурна, но отстъпи.
* * *
Щом излезе от двореца, от плещите на Джардир падна тежест. Не си спомняше последния път, когато бе напускал стените му посред бял ден. А някога обичаше да стои под слънчевите лъчи. Гърбът му се изправи, докато ходеше, и нещо в Джардир... затананика. Усети колко намясто се чувства сега, когато излиза, като че ли самият Еверам го водеше.
Времето сякаш спря, когато Джардир и Абан навлязоха в Големия пазар – всички търговци и купувачи застиваха намясто, щом двамата минеха покрай тях. Някои поглеждаха Избавителя със страхопочитание, други се взираха с още по-голям потрес в кхафита до него. Двамата вървяха, а зад гърбовете им се разнасяха шушукания, като някои хора даже се понасяха след Джардир и Абан.
Пазарът минаваше по края на вътрешната стена на града и се разпростираше на километри от двете страни на гигантската порта. Състоеше се от безкрайна върволица палатки и каручки, просторни шатри и малки сергии, без да се броят безброй многото амбулантни търговци на храни и дрънкулки, носачите с покупките и многолюдната тълпа купувачи, които се пазаряха за изгодна цена.
– По-голям е, отколкото го помня – възкликна Джардир с изумление. – Толкова много криволици. Лабиринтът не изглежда толкова страшен.
– Хората казват, че един ден не стига, за да минеш край всеки продавач – рече Абан, – и не един глупак е оставал да си търси пътя обратно, след като даматите дадат сигнала за вечерния час от минаретата на Шарик Хора.
– Толкова много кхафити – каза Джардир, вперил изумен поглед в океана от обръснати лица и жълто-кафяви елеци. – Макар да чувам за тях всяка сутрин в отчетите, никога не съм си представял какво точно значи броят им. Вие сте повече от всички останали в Красия.
– Има си и предимства в това да ти откажат достъпа до Лабиринта – отбеляза Абан. – Дълголетието е едно от тях.
Джардир кимна. Още едно нещо, за което не се беше замислял.
– На сърцето ти не му ли липсва поне от време на време? Въпреки малодушието ти, не ти ли се е искало някога да видиш Лабиринта отвътре?
Абан продължи да куцука в мълчание.
– Какво значение има? – попита той накрая. – Не е било писано.
Повървяха още малко, когато Джардир изведнъж се спря и зяп-на. На отсрещната страна на улицата стоеше грамаден кхафит, който бе най-малко два метра висок, а под кафявото елече и шапка мускулите му се пукаха по шевовете. Под всяка мишница на дългите си ръце носеше по едно гигантско буре вода, и то така небрежно, все едно държеше чифт сандали.
– Ей, ти! – извика Джардир, но гигантът не отговори.
Джардир пресече улицата и го хвана за лакътя. Кхафитът се обърна рязко към него със стреснато изражение и едва не изпусна буретата с вода, преди да се осъзнае.
– На теб говорех, кхафит – изръмжа Джардир.
Абан сложи ръка на рамото на Джардир.
– Той не ви чу, Избавителю. Човекът се е родил без слух.
И наистина гигантът замуча и тръгна да сочи енергично ушите си. Абан направи няколко бързи жеста с ръце и го поуспокои.
– Той е глух? – попита Джардир. – Заради това ли се е провалил в Хану Паш?
Абан се засмя.
– Деца с такива недостатъци въобще не ги викат за Хану Паш, Избавителю. Този човек е кхафит, откакто се е родил.
Друг кхафит, здравеняк на около трийсет и пет, излезе от палатка и щом ги видя, застина намясто в потрес.
– Спри – нареди му Джардир, когато човекът се опита да избяга.
Кхафитът мигновено падна на колене и притисна чело в прахта.
– О, велики Шар’Дама Ка – каза той раболепно. – Не съм достоен за вашето внимание.
– Не се бой, братко – отвърна Джардир и внимателно сложи ръка на рамото на ужасения човек. – Аз нямам племе. Нито каста. Аз представлявам цяла Красия, както даматите, така и шарумите и кхафитите.