Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
Алеверак не даде на Джардир никаква енергия за използване, но докато старият дамаджи не беше много повече от жилава кожа върху остър кокал, Джардир имаше здрави мускули, бе воин в разцвета на силите си. Не му се налагаше да краде енергия, за да метне човек, чиито килограми не надхвърляха много годините му.
Джардир се стегна и се завъртя рязко, с което захвърли Алеверак настрана. Дамаджият се превъртя в синхрон с движението на воина, без да губи равновесие за миг, даже и във въздуха, и Джардир разбра, че опонентът му ще се приземи на крака и ще се втурне обратно към него.
Джардир задържа ръката на Алеверак, залегна под нея, за да придаде още сила на хватката си, а крака си сложи на гърба на стареца, който се удари в земята. Дръпна здраво и хрущенето от рамото на Алеверак отекна в гигантските куполи над главите им. Кост разкъса бялата роба на дамаджия, която бързо се напои с кръв.
Джардир понечи да го довърши бързо, преди болката да го лиши от мъжество, но Алеверак така и не изкрещя, нито пък предложи подчинението си. Джардир срещна погледа на стария дамаджи и съзря концентрация, която прогонваше всяка болка, докато Алеверак се мъчеше да се изправи отново. Достойнството надхвърли всякакви граници, щом зае нова поза с водеща лява ръка, тъй като дясната висеше извита, отпусната и окървавена.
– Не можете да ми попречите да се възкача на Черепния трон, Дамаджи – каза Джардир, докато кръжаха бавно. – А и по-голямата част от племето ви ми се врече във вярност. Умолявам ви, вслушайте се в разума. Толкова по-добре ли ще е да влезете в гроба, вие и синовете ви, от това да станете съветник на Шар’Дама Ка?
– Синовете ми няма да ти отстъпят племето ни без бой, също както и аз – отвърна Алеверак.
Джардир знаеше, че това е истина, но все пак не му се нравеше идеята да убие Алеверак. Прекалено много достойни мъже бяха срещнали смъртта, а Шарак Ка наближаваше и на Ала подобни хора не бяха в излишък. Мислите му се върнаха към Пар’чин, прос-нат по лице на пясъка, и срамът го накара да прояви милост.
– Ще позволя на синовете ви да предизвикат моите веднъж след смъртта ви – предложи Джардир накрая. – Нека те решат помежду си кой да заеме мястото ви.
Сред предалите се дамаджи се надигна гневна глъчка при тези думи, но Джардир ги изгледа свирепо.
– Тишина! – изрева той и те замлъкнаха. Той се обърна отново към Алеверак.
– Ще стоите ли до мен, Дамаджи, докато Красия възвръща отминалата си слава? – попита той.
Дамаджият ставаше все по-блед с всяка изминала секунда от загубата на кръв. Ако не дадеше съгласието си, Джардир щеше да го дари с бърза смърт, така че да умре на краката си.
Но Алеверак се поклони и погледна към кървящото си рамо.
– Приемам предложението ви, макар че това предизвикателство може да дойде по-рано, отколкото си мислите.
Истина беше. Маджахският син на Джардир, Маджи, бе едва на единайсет и нямаше да се опре на никого от потомците на Алеверак, ако дамаджият издъхнеше сега от раната си.
– Хасик, заведи Дамаджи Алеверак на лечение при дама’тингата – нареди Джардир.
Хасик отиде при стареца, но Алеверак вдигна ръка.
– Аз ще се погрижа за това, а Еверам ще реши дали ще живея, или днес ще умра.
Решителността в гласа му накара Хасик да се спре, а Джардир кимна и се обърна към Амадеверам, последния дамаджи между него и разтреперания Андрах.
Амадеверам беше по-млад от Алеверак, но все пак беше по-прехвърлил седемдесетте. Джардир обаче не беше толкова глупав, че да го подцени, особено след изкусното представяне на по-стария свещеник.
– Мен обаче ще трябва да ме убиеш – заяви Амадеверам. – Няма да ме купиш със захаросани обещания.
– Съжалявам, Дамаджи – каза Джардир и се поклони, – но ще направя всичко по силите си, за да обединя племената.
– Убий ме сега или когато синът ти стане пълнолетен – каза Амадеверам, – но убийството си остава убийство.
– Ти дотогава ще си мъртъв, старче! – сопна му се Джардир. – Какво значение има?
– Суверенитетът на племето каджи има значение! – извика Амадеверам. – Цял век държим Черепния трон и ще го държим още толкова!