Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
– Падни на колене пред Шар’Дама Ка! – изрева Хасик, но Джардир вдигна ръка, за да го укроти.
– Ако ще умирам, поне ми позволете да стоя на краката си – рече Абан.
Джардир се усмихна.
– Какво те кара да мислиш, че искам да те убия?
– Не съм ли поредната бримка за отстраняване? – попита Абан. – Като Пар’чин преди мен?
Хасик изръмжа, стисна още по-здраво копието си и очите му се изпълниха с убийствен гняв.
– Оставете ни – нареди Джардир и махна с ръка към Хасик и останалите стражи. След като изпълниха заповедта, Джардир слезе от подиума и застана пред Абан.
– Казваш неща, които би било най-добре да останат недоизказани – каза той тихо.
– Той беше твой приятел, Ахман – каза Абан, пренебрегвайки го. – Но все пак, предполагам, и аз някога съм ти бил такъв.
– Пар’чин ти е показал копието – досети се Джардир изведнъж. – Ти, един подмазващ се дебел кхафит, си видял Копието на Каджи преди мен!
– Така е – съгласи се Абан, – и веднага го разпознах. Но аз не му го откраднах, въпреки че можех. Може и да съм подмазващ се дебел кхафит, но крадец определено не съм.
Джардир се изсмя.
– Не си ли? Абан, ти си само това! Ти крадеш реликви от мъртвите и всеки ден мамиш хора на пазара!
Абан сви рамене.
– Не виждам къде е престъплението в това да спасиш нещо, което никой не е припознал за свое, а пазаренето е само друга форма на битката, която не позори победителя. Имам предвид, как може човек да убие друг – свой приятел, – за да вземе онова, което е негово?
Джардир изръмжа, а ръката му се изстреля напред и хвана Абан за гърлото. Дебелият търговец се бореше за въздух, докато дърпаше пръстите на Джардир, но със същия успех можеше да се опита да изкриви стомана. Коленете му се огънаха и цялата му тежест падна на ръката на Джардир, но той не го пусна. Лицето на Абан доби лилав цвят.
– Няма да позволя един кхафит да оспорва честта ми – рече Джардир. – Предан съм на Красия и Еверам повече, отколкото на приятелите си, колкото и смели да са те... А къде е твоята преданост, Абан? Или въобще не изпитваш такава, освен към собствената си тлъста кожа?
Той пусна Абан, който се свлече на земята, задъхан.
– Какво значение има? – изкашля Абан след момент. – След като Пар’чин е мъртъв, Красия вече няма нужда от мен.
– Пар’чин не е единственият зеленоземец на света – каза Джардир, – а никой красианец не знае повече за зелените земи от Абан кхафита. Все още си ми от полза.
Абан надигна вежда.
– Защо? – попита той, а страхът вече беше напуснал гласа му.
– Не е нужно да отговарям на въпросите ти, кхафите – каза Джардир. – И без това ще ми кажеш каквото искам да науча.
– Разбира се – отвърна Абан и кимна, – но ще ви е по-лесно просто да отговорите на въпросите ми, отколкото да викате мъчители и да отсявате сведенията от виковете ми.
Джардир го погледна за миг, после поклати глава и се засмя въпреки нежеланието си.
– Бях забравил, че ставаш голям смелчага, щом доловиш мириса на печалба – каза той и подаде ръка на Абан, за да го изправи на крака.
Абан се поклони с усмивка.
– Иневера, приятелю. Такива сме, каквито Еверам ни е създал.
За миг изминалите години се разпръснаха и двамата се спогледаха, както някога.
– Започвам Шарак Слънце, Дневната война – каза Джардир. – Като своя предшественик Каджи ще завладея зелените земи и ще обединя всички в името на Шарак Ка.
– Внушително – отбеляза Абан, но в тона му се долавяше снизхождение, пропито със съмнения.
– Не мислиш, че мога да го направя? – попита Джардир. – Та аз съм Избавителя!
– Не, Ахман, не сте – промълви Абан. – И да е имало такъв, и двамата знаем, че това е бил Пар’чин.
Джардир го изгледа свирепо и Абан отвърна на погледа му със същата ярост, сякаш предизвикваше Джардир да го удари.
– Значи няма да ми помогнеш доброволно – каза Джардир.
Абан се усмихна.
– Никога не съм казвал това, приятелю. От войната пада огром-на печалба.
– Но се съмняваш, че ще успея – каза Джардир.
Абан сви рамене.
– Северната земя е далеч по-голяма, отколкото си мислите, Ахман. А и е доста по-многолюдна от Красия.
Джардир му се присмя.
– Мислиш ли, че които и да са десет – не, нека бъдат сто – северни страхливци могат да се мерят дори с един дал’шарум?
Абан поклати глава.