Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
Иневера прикова всички погледи, щом запристъпва спокойно в стаята – както на втрещените воини, така и на хладно преценяващите дамаджи’тинги. Лицето на Джардир пламна, когато съпругата му стигна до него, и въпреки волята си той изпита вълнения, по-уместни в спалнята. Опита се да запази самообладание, но тя отиде право при него, отметна воала си и го целуна страстно. Уви нежното си тяло около него, сякаш позираше за статуя, и го маркира като свой пред всички също като кучките, които маркираха някой ъгъл.
– Какво, по нийските изчадия, се опитваш да направиш? – прошепна ѝ той гневно.
– Припомням им, че Шар’Дама Ка стои над хорските закони – отвърна Иневера. – Ако искаш, обладай ме направо върху Черепния трон. Никой няма да посмее да възрази.
Тя плъзна ръка между краката му и нежно го погали. На Джардир му секна дъхът.
– Аз бих възразил – изсъска той и я избута на ръка разстояние. Ухилената Иневера сви рамене и помилва лицето му.
– Цяла Красия ликува заради днешната ти победа, съпруже – каза тя на висок глас, така че всички да чуят.
Джардир знаеше, че от него се очаква да ѝ отвърне, да изнесе някаква дръзка реч, но подобни политически стойки все още го отвращаваха, а и той си имаше други грижи.
– Ще живее ли? – попита Джардир и кимна към Алеверак. Дамаджият бе загубил огромни локви кръв, а ръката му беше извита развалина.
Балина поклати глава.
– Съмнявам се, съпруже – каза тя и се поклони като истинска съпруга – нещо, което жените му дама’тинги досега не бяха правили.
– Спаси го – прошепна Джардир на Иневера.
– Защо? – промълви Иневера през воала си, така че само той да чуе.
– Обещах му, че като умре, неговият наследник може да предизвика Маджи за маджахския дворец – отвърна Джардир.
Иневера се облещи.
– Какво си направил?!
Всички я погледнаха, но изражението ѝ изчезна на мига, а тялото ѝ отново се отпусна. Тя се отдръпна и се понесе надолу по стъпалата на подиума, а поклащането на бедрата ѝ, които се виждаха през прозирната роба, привлече до един погледите на мъжете в залата. Достойнството на Джардир виеше и го подканваше да избоде всички очи, поглъщащи хищно това, което принадлежеше само и единствено на него.
Балина и маджахската дамаджи’тинга се поклониха дълбоко и се отместиха от пътя на Иневера.
– Дамаджаха – поздравиха я и двете в синхрон.
Алеверак вече беше изпаднал в безсъзнание от загубата на кръв, когато Иневера приключи с прегледа на раната. Изправи се и се обърна към шарумите.
– Дръпнете всички завеси и затворете всички врати – нареди тя и щом неколцина воини се втурнаха да изпълняват, заповяда на останалите да се наредят в кръг около нея и ранения дамаджи, да се обърнат с гръб към тях и да вдигнат сключените си щитове, за да се окъпят двамата с Алеверак в мрак.
В затъмнената стая Джардир виждаше бледото сияние на алагай хора, което пулсираше през живата стена, придружено от ритмичния звук на иневерините молитвени песни. Сиянието туптеше в продължение на няколко минути, а мъжете в стаята бяха застинали в страхопочитание.
Иневера изрече някаква заповед и кръгът от дал’шаруми се разкъса. Воините се завтекоха да дърпат завесите, връщайки светлината в стаята, а там, легнал спокойно до Иневера, беше Дамаджи Алеверак. Беше гол до кръста и си личеше, че кожата му бе загубила сивкавия си оттенък. Сега той дишаше по-леко. Вече нямаше и следа от раната му, от костта или кървенето, даже белег не личеше. По рамото му имаше само гладка кожа.
Само гладка кожа на мястото, където се бе намирала ръката му. Крайникът беше изчезнал безследно.
– Еверам прие ръката на Дамаджи Алеверак в знак на неговото подчинение – обяви Иневера на висок глас. – На Алеверак му бе простено, че се е усъмнил в Избавителя, и ако отсега нататък той върви по праведната пътека на Еверам, в Рая ще се събере отново със загубения си крайник.
Тя се върна при Джардир и отново се уви около него.
– Съпругът ми ще иска да охлади кръвта си след победа като днешната – обърна се отново Иневера към цялата зала. – Оставете ни, за да се погрижа за него насаме, както само една съпруга може.