Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
За по-малките племена това беше достатъчно.
– Шар’Дама Ка – каза Кевера от шарах, поклони се и отстъпи назад.
Останалите последваха примера му и се разделиха пред Джардир като ала пред ралото: баджин, анджха, джама, кханджин, халвас и шунджин, всички те го пуснаха, без да го предизвикат. Джардир се напрегна, докато подминаваше дамаджите на кревакх и нанджи. Племената на съгледвачите бяха извънредно предани и имаха собствени школи по шарусахк, за които се говореше, че са най-смъртоносните в цялото Пустинно копие. Джардир усещаше, че волята на Еверам тупти в него, и не се страхуваше от никого, но беше нащрек, защото уважаваше уменията им.
Обаче не бе имало нужда да си прави труда. Съгледваческите дамаджи много приличаха на своите шаруми – предпочитаха да наб-людават и уведомяват, не да водят. Отместиха се и така между Джардир и Черепния трон останаха само тримата най-властни дамаджи: Енкаджи от мендинг, Алеверак от маджах и Амадеверам от каджи. Тези мъже властваха над хиляди и живееха в безмерно охолство. Племената им имаха десетки дамати, сред които синовете и внуците им. Нямаше да се предадат толкова лесно.
Енкаджи от мендинг беше човек с внушителни размери, як, макар и на петдесет и пет. Известен беше и със своя бистър ум, а не само като водач на племе, съставено почти изцяло от военни инженери. Въпреки че племето му беше по-малобройно, Енкаджи бе по-богат от дамаджите на маджах и каджи, взети заедно, и не беше тайна, че дамаджият отдавна замисля да завещае състоянието си на най-големия си син.
Погледите им се срещнаха и за миг Джардир си помисли, че човекът може наистина да го предизвика. Тъкмо се приготвяше за битка, когато дамаджият се разсмя печално и разпери ръце в шаржиран поклон, отмествайки се от пътя към подиума.
Следващият беше Алеверак от маджах. Старият дамаджи бе близо осемдесетгодишен, но въпреки това се поклони и зае бойната поза на шарусахк. Джардир кимна и шарумите и дамаджите зад него се отдръпнаха, за да дадат на мъжете достатъчно място да се бият.
Джардир се поклони дълбоко.
– За мен е чест, Дамаджи – каза той и сам зае бойна поза. Беше впечатлен, че старецът въобще е жив, пък какво остава за обладалия го войнствен дух. Той заслужаваше достойна смърт.
– Начало! – извика Амадеверам и Джардир се хвърли напред в желанието си да го сграбчи и да приключи битката бързо и без кръвопролития. Все още имаше шанс да изкара със сила обет за подчинение от живите устни на дамаджия.
Но Алеверак го изненада, извъртя се рязко и много по-бързо, отколкото Джардир мислеше за възможно. Улови ръката на Джардир и използва собствената му инерция срещу самия него.
След като усети как ставите му изпищяха, Джардир нямаше друг избор, освен да се отпусне и да се остави дамаджият да го метне. Приземи се по гръб и насъбралата се тълпа ахна от изумление. Алеверак бързо отиде при него и тъкмо когато щеше да настъпи врата на Джардир с кокалестата си пета, воинът хвана ходилото му с две ръце и го изви, докато се изправяше на крака.
Алеверак се поддаде на извиването, като се завъртя с цяло тяло, което му позволи да използва силата на Джардир срещу самия него, ритайки го в устата със свободния си крак. Джардир отново се озова проснат на мраморния под, а Алеверак все още стоеше прав.
Сега вече всички наблюдаваха боя с огромен интерес. Миг по-рано целта на битката беше един старец да намери достойна смърт – скромен миг от възкачването на Джардир. Изведнъж обаче всичко, което Джардир бе постигнал, се оказа в опасност. Синовете му все още бяха прекалено малки, за да се защитават без закрилата на Джардир, ако враговете им тръгнеха с ножове срещу тях. Андрахът се бе навел напред и следеше боя внимателно.
Алеверак отново се втурна към Джардир, но воинът успя да се изправи навреме и го посрещна фронтално. Този път застана стабилно намясто и не даде на стареца никаква енергия, която да обръща срещу него. Ударите на Алеверак бяха невероятно бързи, обаче Джардир успя да блокира първите два. Третия го пропусна и се остави да бъде ударен в замяна на шанса да направи ключ на ръката на дамаджия.