Пустинното копие

Джардир изсъска, прегръщайки разреза.

– Заболя ли те? – попита Иневера.

– И по-тежки рани съм понасял в Лабиринта – надсмя ѝ се Джардир. – Но ако, без да искаш, уцелиш някое сухожилие...

Иневера изсумтя.

– Познавам мъжката плът много по-добре от теб, съпруже. Това тук не е по-различно от дялането на алагай хора.

Джардир погледна сребърния поднос, върху който бяха разположени тънките ленти кожа, изрязани от дланта му. Той остави паренето от билковите мазила на Иневера по раните му да премине през него.

– Убягва ми смисълът от всичко това.

– Според Канона на зеленоземците, който взехме от един от северните вестоносци в подземието, кожата на Избавителя е белязана така, че ядроните да не могат да я търпят – обясни Иневера. Тя пусна ръката му и го остави да я вдигне пред очите си и да се полюбува на изкусната защита, която беше врязала в кожата му.

– Ще проработят ли? – попита той, свивайки ръка за проба.

Иневера кимна.

– Когато свърша, твоят допир ще нанася повече вреда на алагаите, отколкото пробождане със самото Копие на Каджи.

Джардир потрепна от вълнение. Самата идея да се бори с демон по неговите правила и да го убие с голи ръце беше опияняваща.

Иневера тъкмо привършваше с превързването на ръката, когато в тронната зала влезе Дамаджи Ашан, следван от сина си Асукаджи и втория син на Джардир, Асъм. И двамата бяха прекалено млади, за да носят белите роби на даматите, но бяха Потомци на Избавителя и никой не смееше да се противопостави.

– Избавителю – поздрави го Ашан, поклони се и продължи през зъби, сякаш думата имаше гаден вкус, – кхафитът е дошъл с отчета.

Джардир кимна и Абан влезе в помещението, куцукайки, подпрял се на патерицата от слонова кост, която наподобяваше камила, а Иневера застана грациозно в краката на Джардир. Дамаджи Алеверак последва Абан в залата. Празният десен ръкав на робата му беше захванат за гърба на дрехата. Синът на Джардир, Маджи, го следваше по петите в бидото си на ний’дама. Те се присъединиха към Ашан, Асукаджи и Асъм отдясно на Черепния трон.

Абан се поклони и измъкна от пояса си малко шишенце. Подаде го на Джардир.

– Дама Каван от мендинг ме помоли да ви дам това – каза той.

Джардир хвана шишенцето и го огледа с любопитство.

– Помоли те да ми го дадеш?

– Поне съдържанието, де – каза Абан. – Примесено с храната или питието ви.

Иневера грабна шишенцето от Джардир, издърпа тапата и помириса течността. Капна на върха на пръста си и я опита.

– Отрова на подземна змия – каза тя, плюейки. – Достатъчна да убие десетима.

Джардир тръсна глава и погледна Абан.

– Колко ти плати?

Абан се усмихна и вдигна подрънкваща кесия монети.

– Сума, достойна за истински дамаджи.

Джардир кимна. Дамаджи Енкаджи от мендинг се водеше за явен поддръжник на Джардир, но това не беше първият опит за убийство, идващ от негов подчинен.