Проклятието на краля

Същата вечер има жива дворцова пиеса, представена по новия начин: актьорите се появяват предрешени, изиграват една сцена, а после канят членовете на двора да танцуват с тях. Кралят носи маска на лицето си и голяма шапка, но всички го разпознават веднага по високия му ръст, и по почтителното държание на актьорите около него. Той е възхитен, когато всички се преструваме, че го мислим за непознат и сме удивени колко грациозно танцува и колко е обаятелен. Когато актьорите се смесват с придворните, всички придворни дами започват да пърхат възбудено, когато той се приближава до тях. Той избира да танцува с Елизабет Кару. Сега, когато Беси отсъства, има шанс за друго хубаво момиче, което държи повече на подаръците, отколкото на доброто си име.

Стоя зад стола на кралицата, когато забелязвам лека суматоха в края на голямата зала, през маранята от топлината на огъня в централното огнище, което херцогът гордо запали тук, в голямата си зала в Пенсхърст, спазвайки старите порядки. Някой разговаря оживено с един от хората на кардинал Улзи, а после съобщението е предадено от човек на човек надолу по протежение на залата, докато стига до правника Томас Мор, който се навежда над тлъстото червено рамо и шепне нещо в ухото на кардинала.

— Нещо се е случило — казвам тихо на кралицата.

— Разберете какво — отвръща тя. Отстъпвам назад от стола ѝ в сенките на залата и тръгвам — но не към кардинала, който е останал на мястото си и е запазил любезната си усмивка, отмервайки с крак ритъма на танца, сякаш не е чул нищо, а излизам от голямата зала и прекосявам вътрешния двор, където конярят държи коня на пратеника, от чиито ноздри излиза пара, а друг сваля потното седло.

— Изглежда сгорещен — отбелязвам, минавайки край тях, сякаш съм се запътила за другаде.

Двамата ми се покланят ниско.

— Почти е окуцял — оплаква се едното момче. — Не бих яздил такъв красавец толкова дълго и толкова надалече.

Поколебавам се и потупвам влажната шия на коня.

— Горкият. Отдалече ли идва?

— От Лондон — казва конярят. — Но пратеникът е по-зле — яздил е чак от Есекс.

— Това е далече — съгласявам се. — Значи е заради краля.

— Да. Но си струва усилието. Каза, че ще получи най-малко една златна монета от шест шилинга и осем пенса.

Засмивам се.

— Е, ще трябва да възнаградите и бедния кон — казвам, и бавно отминавам.

Обръщам се веднага щом вече не могат да ме видят, и тръгвам през малкия вътрешен двор отстрани на голямата зала, като влизам през страничната врата, кимвайки на стражите. Откривам Томас Мор в дъното на залата да гледа танцуващите. Усмихва се и ми се покланя.