Бурята на века
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-069-0
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бурята на века». Краткое содержание книги:
Стивън Кинг
225 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ТЕЛЕВИЗОРА — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА МАЙК.
На екрана не се вижда никакъв образ; само танцуващи снежинки. Или предавателят също е пострадал в бурята, или предаването е свършило.
226 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА МАЙК.
Той се надига в креслото, мъчейки се да нормализира дишането си.
СОНИ БРОТИГАН: Майк?
Сони се навежда над Майк с подпухнали от сън очи и залепнала за главата коса.
СОНИ: Човече, да знаеш какъв кошмар сънувах… Някакъв репортер…
Към тях се присъединява Ъптон Бел и продължава изречението му.
ЪПТОН: … На главната улица… говореше, че всички били изчезнали!
Той внезапно замлъква. Двамата със Сони смаяно се споглеждат.
СОНИ: Също като в някакво градче във Вирджиния преди няколко века.
МЕЛИНДА (глас зад кадър): И никой не знаел къде са отишли… В този сън също никой от нас не знаеше накъде вървим.
Мъжете се обръщат към импровизираната завеса. Там стои Мелинда, по нощница.
МЕЛИНДА: Всички сънуват едно и също нещо! Разбирате ли? Всички сънуват един и същи сън!
Тя поглежда обратно към:
227 ИНТ. ЗОНАТА ЗА ОТДИХ — НОЩ.
Спящите се въртят неспокойно в леглата си. От време на време простенват и въздишат, но не се събуждат.
228 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ЗОНАТА ЗА ОТДИХ С ТЕЛЕВИЗОРА.
МЕЛИНДА: Но как биха могли да изчезнат двеста души? Къде биха се дянали?
Сони и Ъптон клатят глави. В същото време Тес слиза надолу по стълбите. Косата ѝ е разрошена. Личи си, че още не се е разсънила съвсем.
ТЕС МАРЧЪНТ: Особено на малък остров като нашия, отрязан от света заради бурята…
Майк се изправя и изключва телевизора.
МАЙК: В океана.
МЕЛИНДА (шокирана): Какво?
МАЙК: В океана. Масово самоубийство. Това ни чака, ако не му дадем онова, което иска.
СОНИ: Как би могъл да…
МАЙК: Не знам… но мисля, че би могъл.
Моли отмята завесата и се присъединява към тях с Ралфи на ръце. Той още спи, но сърце не ѝ дава да го остави самичък.
МОЛИ: Но какво иска той? Какво всъщност иска, Майк?
МАЙК: Сигурен съм, че ще разберем. Когато е готов да ни каже.
229 ЕКСТ. КУЛАТА НА ФАРА — НОЩ.
Мощният лъч описва неизменните си кръгове, като при всяка обиколка изтръгва от мрака гъсти облаци от летящи снежинки. В един от счупените прозорци на върха се забелязва тъмен силует.
Камерата се приближава към Линож, който наблюдава града, сключил ръце зад гърба си. Досущ като владетел, съзерцаващ своето кралство. Накрая той се обръща.
230 ИНТ. АПАРАТНАТА НА ФАРА — НОЩ.
В осветената единствено от червените светлинни на приборите контролна зала Линож изглежда като зловеща сянка. Той прекосява помещението и отваря вратата към стълбите. Камерата се приближава към компютърния екран, който видяхме предишния път. От горе до долу, заличавайки предупреждението за щормова вълна, се появява — отново и отново — следният надпис:
231 ИНТ. СТЪЛБИТЕ НА ФАРА — НОЩ.
Камерата гледа надолу към витата спираловидна стълба и Линож, който слиза бързо по нея.
232 ЕКСТ. КУЛАТА НА ФАРА — НОЩ.
Линож излиза, носейки бастуна с вълчата глава, и тръгва през снега. Един господ знае накъде се е насочил и един господ знае що за злодеяние е замислил. Камерата се задържа още малко върху кулата, след което…
ЗАТЪМНЕНИЕ. КРАЙ НА ШЕСТО ДЕЙСТВИЕ.
СЕДМО ДЕЙСТВИЕ
233 ЕКСТ. ЦЕНТРАЛНАТА ЧАСТ НА ГРАДЧЕТО — СУТРИН.
Снегът вали все тъй интензивно. Сградите са полузаринати от гигантските преспи. Краищата на електрическите жици се губят под снега. Сцената прилича на онази, която видяхме в сънищата с репортера, само дето в реалния живот снеговалежът не спира.