В обятията на Шамбала
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «В обятията на Шамбала». Краткое содержание книги:
В паметта ми изплува образът на Сан Баба, който умееше да материализира пепел и ориз, както и да ги дематериализира. Спомних си как той материализира пепел и я издуха от дланта си. А неговият заместник по научната част — г-н Мурти, ми разказа, че Саи Баба знае заклинание, което представлявало поредица от числа, но пред никого не го споменавал, защото… Размърдах се на пейката и отново огледах плочата, която Миларепа беше „оформил с ръцете си“ и „пренесъл с очите си“. И се опитах да вникна що за човек е бил той. Свръхчовек? Или…? Подсъзнанието ми подсказваше, че Миларепа е бил изключително силен йога, но не и свръхчовек. Знаел е важни заклинания — повече от другите йоги, но не е бил свръхчовек, защото онзи знае всички заклинания, отнасящи се към земния живот.
В такъв случай кой е свръхчовекът? Разбира се, нямах и нямам право да зная, но ми се струва, че той е мъртъв, който живее в Царството на мъртвите. Още веднъж ще повторя — мъртъв.
Докато гледах грамадната каменна плоча, ясно осъзнах, че за да я създаде и премести, Миларепа е използвал силата на мисълта, като е прехвърлял триизмерното вещество на камъка в четириизмерния свят, а не е предизвиквал дематериализация на камъка в рамките на триизмерния свят, тоест не го е трансформирал в енергия. Ако беше използвал ефекта на дематериализация, то този процес би предизвикал отделянето на голямо количество енергия — нещо като взрив, който със сигурност би намерил отражение в легендите.
В крайна сметка стигнах до извода, че след като е „рисувал“ в гранитната скала обемния мисловен образ на „изрязваната“ плоча, йогата е прехвърлял в четвъртото измерение само най-близките до него каменни слоеве. В резултат триизмерното вещество на скалата около плочата е изчезвало в безкрайните далнини на четвъртото измерение. А каменната плоча е „паднала“ от скалата в готов вид. Изглежда по същото време той е размахвал ръце, произнасяйки заклинанията, което вече е намерило отражение в преданията — „обработвал е плочата с ръце“.
А как Миларепа е пренесъл плочата? Ако това наистина е станало с помощта на „очите“, изглежда се е проявил антигравитационният ефект на силата на мисълта. Трудно беше, скъпи читатели, да повярвам на друго обяснение, защото грамадната плоча лежеше пред мен, пренесена тук преди 1000 години, когато не е имало нито трактори, нито кранове. Но какво е гравитация и антигравитация?
По-горе вече отбелязах, че според мен веществото е изкривено пространство, вътре в което е заключена енергията на времето. Под думата „заключена“ разбирам спирането на хода на времето. Добавих обаче и думите: „или почти е спряло“. Точно това „почти“, което доста дълго се задържа в моите размисли, започна да играе главна роля при анализирането. Според мен точно това „почти“ е гравитацията.
Отново нищо не мога да твърдя категорично, но ми се струва, че веществото е изкривено пространство, в което времето е спряло напълно. Повтарям — напълно! И няма… тегло. Което означава, че всяка хилядатонна скала може да стане по-лека и от пухче, ако в нейното вещество времето спре напълно… без онова „почти“. Но в реалните условия то съществува. „Почти“ означава малък, много бавен ход на времето във веществото. А ходът на времето, както вече обсъдихме, е енергия — подобна на електричеството или… гравитацията например.
Гравитацията, струва ми се, е енергия, определяна от бавния ход на времето. Разбира се, енергията на гравитацията е по-слаба, отколкото например енергията на ядрения разпад. Но тя присъства навсякъде, където има вещество.
С помощта на силата на мисълта, тоест на енергията на свободното време, изглежда може да се спре ходът на времето във веществото и да се получи антигравитационен ефект, при който веществото става по-леко от пух. Енергията на свободното време е такава енергия, която е способна да влияе върху времето в различните му състояния. А благодарение на това може да се извършват чудеса, за които дори не подозираме. За тази цел обаче трябва да знаем заклинанията, които свято се охраняват от Царството на мъртвите. Миларепа-йога очевидно е знаел някои от тях и ги е прилагал. Не бива да се изключва възможността той наистина да е пренасял тежести с „очите си“, когато силата на мисълта е предизвиквала не само спиране на времето във веществото на камъка и го е олекотявала, но е притежавала и телекинетични свойства. Това е ставало вероятно по следния начин: Миларепа е вдигал във въздуха „ошлайфаната с ръце“ грамадна каменна плоча с погледа си и пак с него я е пренасял по въздуха на такова разстояние, докъдето му стигал погледът, а после още и още…