Сянка и кост

– Нима искаш да прекара остатъка от живота си на каторга или в затвора?

Преглътнах мъчително буцата, заседнала на гърлото ми.

– Да.

– Надяваш се да успеете пак да се съберете, така ли? – попита той развеселен. – Въобразяваш си, че ако оживее, все ще намериш път към него.

– Той поклати глава и късо се изсмя. – Предоставих ти власт и сила, за каквито дори не си мечтала, а ти нямаш търпение да избягаш и да се задомиш с твоя следотърсач.

Знаех, че трябва да си затварям устата и да се правя на дипломат, но не се сдържах:

– Нищо не си ми дал. Превърна ме в твоя робиня.

– Никога не съм възнамерявал да стане така, Алина. – Той прокара длан по челюстта си, в изражението му имаше умора, разочарование, дори нещо много човешко. Но дали беше истинско, или просто преструвка? – Не можех да си позволя да рискувам – каза. – Не и с мощта на елена, не и когато бъдещето на Равка е заложено на карта.

– Само не се преструвай, че всичко това е за добруването на Равка. Ти ме излъга. Лъжеш ме, откакто те срещнах.

Дългите му пръсти стиснаха чашата.

– А ти заслужи ли доверието ми? – попита. Сега гласът му не беше толкова студен и непоклатим. – Багра ти подшушна няколко обвинения и те отпрати.

Замисли ли се поне веднъж какво ще ми бъде на мен, какво ще бъде за цяла

Равка, ако изведнъж изчезнеш?

– Не ми остави друг избор.

– Естествено, че имаше избор. Но ти предпочете да обърнеш гръб на страната си и на всичко онова, което си.

– Това не е справедливо.

– Справедливост! – изсмя се той. – Тя още приказва за справедливост!

Какво общо има тя с всичко това? Хората проклинаха името ми и се молеха за теб, но тъкмо ти беше готова да ги изоставиш. Аз съм този, който ще им даде власт над техните врагове. Аз съм този, който ще ги освободи от тиранията на царя.

– За да дойде на нейно място твоята тирания.

– Все някой трябва да управлява, Алина. Някой трябва да сложи край на всичко това. Повярвай, ще ми се да имаше друг начин.

В думите му имаше толкова искреност и здрав разум, сякаш не беше болно от амбиция създание, а човек, който вярваше, че прави най-доброто за народа си. И въпреки онова, което беше сторил или се канеше да направи, аз почти му повярвах. Почти.

Отсечено тръснах глава.

Той се отпусна назад в креслото.

– Добре тогава – каза и уморено сви рамене. – Приеми ме за злодей. – Той остави празната чаша и се изправи. – Ела тук.

Прониза ме страх, но въпреки това се насилих да стана и да го приближа. Той ме огледа изпитателно на заревото от огъня. После посегна и докосна нашийника на Морозов, дългите му пръсти пробягаха по грапавата кост, после се плъзнаха по лицето ми и обхванаха в шепа бузата ми. Усетих тръпка на отвращение, но заедно с нея почувствах и неговата несъмнена опияняваща мощ. Ненавиждах се за това, че тя все още има власт над мен.