Убийството на султана

„Този гнусен подлец ни разигра такъв театър след първата интронация“ – заговори отново дванайсетгодишният падишах насреща ми. Детето владетел през лятото на 1444 в Одрин… – „Така ни унизи, че и втори живот да живеех, не бих го забравил.“ Отново обърна искрящия си поглед към мен: „През първите месеци от възкачването ни на трона в Одрин изникна някакъв странен дервиш. Повдигаше непознати, неизвестни теми, гледаше от друг ъгъл на познатите неща. И по съвета на богословите «Ако ще знанието да е в Китай, вървете го открийте», повикахме този дервиш. Дойде, наведе глава, коленичи. Тъничък като тополка мъж, но в очите му изгарящ пламък… Та този човечец, като дойде до трона и ни видя, потрепери като смахнат, завъртя се полека около себе си и мелодично запя благословените слова: «Разбира се, Константинийе ще бъде превзет. Слава на командира, който го превземе, слава на войниците, които го превземат.» После замръзна на място и каза: «Благодари се, че си известен, слави Бога, че си избран. Ти си седмият… Седмият владетел от османския род… Само седмият падишах може да превземе града на седемте хълма. Защото седем е тайната на успеха. Защото седем е кодът на успеха. Защото седем е знакът на бъдещето. Няма съмнение, че това си ти. Ти си героят, предречен от великите ни пророци… Честита да ти е победата, султане.»“

„Везирите около мен изтълкуваха различно тези думи. Саруджа паша и Заганос паша изтъкнаха: «Има смисъл в казаното, да не отпращаме този човек.» А Халил Чандарлъ, който никога не успя да преглътне интронацията ни, се намръщи на казаното от персийския дервиш. Защото тогава гледаше на нас не като на падишах, а като на дете. Обаче хитрецът не издаде намеренията си. А мерзавецът бил намислил да унищожи нещастния дервиш, като същевременно ни направи за смях. По онова време ние бяхме млад падишах, не знаехме що е хитрост и понеже нямахме представа от задкулисните игрички на този подлец, нищо лошо не ни мина през ум. Знаейки това, Чандарлъ използвал удобния случай да покани незабавно в дома си клетия дервиш, като предварително подлъгал с омайни приказки мюфтията Фахредин, скрил го зад пердето в дома си преди пристигането на дервиша и пристъпил към злокобното си дело. Щом дошъл дервишът, той го окуражил с думите: «Много ми допаднаха вижданията Ви, бихте ли ги обяснили по-подробно?» Когато мюфтията чул иззад пердето откачените според него приказки на дервиша, не издържал, изскочил от укритието си, нахвърлил се върху му и го стиснал за гушата; изненаданият персиец побягнал да се спаси на улицата, но като видял там очакващите го стражи, едва се добрал до двореца. А дворецът принадлежи на Великата държава и е подслон за онеправданите. Халил, който не уважавал дори това, започнал да насъсква срещу нас, седмия падишах, хората от народа, всял смут, намеквайки, че сме приютили някакъв побъркан. А ние, тъй като нямахме достатъчно опит в управлението, бяхме принудени, макар и с нежелание, да предадем този уповаващ се нам Божи човек на подивялата тълпа.“