Убийството на султана
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2248-6
- Переводчик: Елен Кирчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убийството на султана». Краткое содержание книги:
„Кажи бре, човек! Защо не отговаряш? Да не отрязаха и твоя език?“
С отрязването на езика за Акън ли намекваше, или искаше да разбере какво знам за случилото се? Не разбрах, обаче
гласът вече стана нетърпелив и заплашителен, та да усетя какво може да се случи… И понеже си мислех, че ако вдигна глава, може да се изтълкува като неуважение, пробвах да отговоря:
„Какво ще заповядате да кажа, почитаеми господарю?“
Погледна ме в очите и изгърмя:
„Що за учен си ти?“
Страхът или може би уважението ми беше толкова голямо, че не успях да стана веднага.
По високите стени на стаята отекна гръмогласен смях.
„Много стеснителни били тия модерни учени… Нашият благословен молла Гюрани не слушаше ни принц, ни господар…“
И стражите се разсмяха, но възпитано… Набрах смелост от смеха им и накрая вдигнах глава. Погледът ми срещна млад мъж в златен трон с поддържана брада на широкото лице. Точно като султан Мехмед Хан от портрета на Белини. Беше облечен в свободна дълга дреха с кожен син кафтан отгоре… На главата си носеше бяла чалма с пискюл от блестящи пера… Под голямото чело, частично покрито от чалмата, изпод свъсени вежди черни очи иронично наблюдаваха лицето ми, сменящо цветовете си. Тънките мустаци над засенчената от орлов нос горна устна леко помръдваха при говорене.
„Аллах да благослови молла Гюрани, но нито веднъж не е коленичил пред трона ни… Молла Хюсрев също… Така трябва да се държат учените. Защото науката винаги е по-силна от владетеля. И по-трайна… Историята на тези земи прелива от разкази за победени владетели, пренебрегнали значението на науката.“
Окуражен от уважението му към науката, реших, че е време да изтъкна себе си.
„Разбира се, могъщи господарю. Известни са интересът и уважението Ви към учените. Толкова сте ги почитали и възхвалявали, че се знае истината за дързостта на молла Хюсреф, седнал от лявата Ви страна на сватбено тържество, да се разсърди от ревност към седящия от дясната Ви страна молла Гюрани.“
Веждите на младия султан се стрелнаха като копия.
„Само глупаците вярват на такива измислени истории.“ Тронната зала изведнъж заприлича на ледник. Никой не гъкваше. Сам той наруши предизвиканата от думите му тишина: „Както почитаемият ми учител молла Гюрани, така и молла Хюсрев бяха велики люде, които не се интересуваха от светските облаги. Не само на маса, но и по време на посещенията ми обикновено стояха далеч от мен въпреки увещанията ми. «Изгледа ме от глава до пети.» Ако вашите учени обръщат внимание не на науката, а на такива предания, работите са зле, професоре.“
Направо ме разби. Говори малко, Мющак… Много мисли, малко говори… Особено пред превзелия света владетел…
„Прекрасно Ви разбирам, господарю – казах и сведох глава. – Моля да простите на безпричинно раздрънкалия се Ваш слуга. Прав сте, сравнението ми беше неудачно. Разбира се, ние четем за събития преди години, затова понякога реалността и преданията се смесват… Всъщност отлично знам колко безценни люде са били учителите Ви.“
Думите ми не го впечатлиха.
„Както и да е… – прекъсна ме. – Да се върнем на въпроса… Кой е онзи многознайко, дето ни клевети за отцеубийство?“ Значи, беше наясно с обвиненията срещу него. Застаналите от двете му страни къдрокоси палачи ме гледаха свирепо, още малко да ми се нахвърлят. Кръвта ми се смръзна, разтреперих се целият. Опитах да се съсредоточа и да замажа гафа.
„Хей велики и честити султане, нищо не може да се скрие от Вашия блестящ душевен взор. Няма съмнение, че с течение на времето някои мизерници са дръзвали да очернят Вас, върховния ни господар, еталон за доброта и величие, и благородния Ви род заради коварните си интереси. Но колко щастливи са онези, които заедно с Вашия слуга тук са имали достатъчно разум да не повярват на тези клевети.“
Вероятно подреждането на думите в този ред независимо от треперенето ми като лист му се е харесало, защото въпреки че веждите му останаха сключени, в гънката на мустаците се появи едва забележима усмивка.
„Хей, професоре – рече рязко, разбивайки на пух и прах оптимизма ми. – Не беше ли точно ти, който си блъскаше главата как е станало всичко? Да не мислиш, че не те видяхме да прелистваш онази книга?“