Идеалната половинка
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Идеалната половинка». Краткое содержание книги:
Питона бе заминал за уикенда с Анабел Грейнджър. Порша узна новината от секретарката му, с която се бе сприятелила преди няколко месеца, като й осигури билети за концерта на Шаная Туейн със запазени места на първия ред. Още не можеше да се примири. Обикновено тя беше тази, която прекарваше уикендите с важните клиенти: разходки до Лас Вегас, зимни екскурзии в Уисконсин, лениви следобеди на плажовете по двете крайбрежия. Тя устройваше сватбените приеми и бебешките партита, присъстваше на бар мицва, празненства по случай годишнини, дори на погребения. Списъкът с лицата, на които трябваше да изпрати коледни картички, съдържаше петстотин имена. А ето че сега тъкмо Анабел Грейнджър прекарваше уикенда с Хийт Чампиън.
Електрическият трион издаде поредния пронизителен, дразнещ слуха звук. Обикновено Порша не идваше в офиса в неделя, ала днес се чувстваше по-неспокойна и изнервена от всякога. Сутринта посети литургията в предградието Уинетка. Когато беше дете, мразеше да ходи на църква, а след като навърши дванайсет, напълно заряза божия храм, но преди пет години отново започна да го посещава. Отначало беше част от бизнес стратегията й — още един начин да осъществи нужните контакти. Избра четири от най-посещаваните католически църкви — две в Норт Шор, една в Линкълн Парк и една близо до Голд Коуст. Но след известно време започна да очаква с нетърпение неделните сутрини по причини, нямащи нищо общо с бизнеса. Просто всички стегнати възли в нея се развързваха като с магическа пръчка, щом познатите думи на литургията стоплеха душата й. Все още сменяше църквите — Бог помага на тези, които си помагат сами, нали? — но сега посвещаваше неделите не толкова на бизнес, колкото на възможността да постигне покой и умиротворение. Но не и днес. Днес спокойствието, от което така отчаяно се нуждаеше, й се изплъзваше.
След службата се срещна с познати на кафе, по-скоро приятели от времето на краткия си брак. Те бяха известни хора, с влияние в обществото. Как ли биха реагирали, ако им представи Боди? При тази мисъл главоболието й се усили. Боди заемаше тайно място в живота й, похотливо, извратено кътче, където никога нямаше да позволи другиму да надникне. Тази седмица този тип й бе оставил две съобщения, но тя не му бе върнала обажданията, не и до днес. Преди час се поддаде на изкушението и набра номера му, но побърза да затвори, преди той да вдигне. Ако можеше поне една нощ да се наспи спокойно, нямаше да е така обсебена от него. Може би дори щеше да престане да се безпокои толкова много за Хийт, както и за това, че бизнесът й се разпада.
Трионът отново зави. Все едно стържеше по слепоочията й.
Преди да се омъжи, имаше немалко любовници. Случваше се да е нещастна, понякога дори плачеше, но нито една от връзките не я бе унизила. Ала именно това направи Боди миналата седмица. Унизи я и я омърси. Най-лошото беше, че самата тя му го бе позволила.
Защото не се чувстваше оскърбена.
Не можеше да си обясни какво става с нея. Затова безсънието й стана неконтролируемо, не можеше да намери спокойствие по време на литургията, а миналата седмица дори бе напълно забравила за ритуала по тегленето. Защото случилото се я изпълваше с нежност.
Колоните на компютърния екран се размазваха пред очите й. Трионът спря да бръмчи, но започнаха да отекват удари с чук. Трябваше да се махне от тук. Ако все още беше наставница в Групата за инициатива в малкия бизнес, можеше да се срещне с някоя от жените. Може би трябваше да се отбие във фитнес клуба. Или да се обади на Бетси Уейтс и да й предложи да вечерят заедно. Но вместо да направи някое от тези неща, Порша отново насочи вниманието си към данните на екрана. Трябваше да докаже на себе си, че все още е най-добрата в професията си, а единственият начин да го постигне, бе да намери съпруга на Питона.
Грохотът от чука премина в тропане, но чак когато то стана по-шумно и настойчиво, Порша осъзна, че не идва от горния етаж. Излезе иззад бюрото и отиде в приемната. Беше облечена в късо светлосиво сако «Бърбъри» и панталон от «Ботега Венета», с който беше на литургията, но докато работеше, бе изритала обувките си и затова прекоси безшумно килима. Зад матовото стъкло зърна широкоплещеста мъжка фигура.