Идеалната половинка
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Идеалната половинка». Краткое содержание книги:
— Кой е?
— Мъжът на твоите мечти — отвърна груб, равен глас.
Тя стисна очи и си заповяда да не отваря вратата. Такива отношения бяха вредни за нея. Той беше вреден за нея. Ала някакъв мрачен дразнещ гласец в нея противоречеше на волята й. Тя превъртя ключа.
— Работя.
— Ще те погледам.
— Ще се отегчиш до смърт.
Тя отстъпи и го пусна да влезе.
Мускулестите едри мъже обикновено изглеждаха по-добре в работно облекло, отколкото в ежедневни дрехи, но това не важеше за Боди Грей. Памучният панталон и синята вталена риза му стояха идеално. Той огледа приемната, боядисана в студен зелен цвят, и с мебели в азиатски стил, но не каза нищо. Порша нямаше намерение да се включва в поредната му мълчалива игра.
— Откъде разбра, че съм тук?
— От номера на дисплея на телефона при позвъняването ти.
Изобщо не биваше да му се обажда. Жената наклони глава.
— Чух, че твоят господар и повелител е заминал за уикенда с моята съперница.
— Новините бързо се разнасят. Хубаво местенце.
Онази част от нея, жадуваща за одобрението му, откликна възторжено на скромната му похвала, но външно остана невъзмутима.
— Зная.
Той погледна към бюрото.
— Никой нищо не ти е поднесъл наготово, нали?
— Не се боя от тежка работа. Жените, които се стараят да успеят в бизнеса, трябва да бъдат корави, ако искат да оцелеят.
— Някак си не си представям, че някой ще ти създава много неприятности.
— Нямаш идея колко грешиш. Преуспелите жени винаги ги оценяват по различни стандарти от мъжете.
— Теб навярно по гърдите.
Порша не обичаше дебелашки шеги, свързани със секса, и с изненада установи, че се усмихва, но беше много трудно да устои на дръзкия му безпардонен мъжки шовинизъм.
— Разведи ме из агенцията — помоли я той.
И тя го направи. Боди надникна зад пергаментовите паравани, разгледа таблиците за теглото по стените в стаята за отдих, зададе й няколко въпроса. До нея долетяха откъси от испанска реч. Явно работниците на горния етаж бяха решили, че достатъчно са я изтезавали за днес, и напускаха сградата по задната стълба. Порша искаше да узнае подробности за уикенда на Чампиън, но реши да повдигне въпроса, след като влязат в кабинета й.
— Изненадана съм, че Хийт не те е взел със себе си за уикенда. Явно не си толкова незаменим, колкото си мислиш.
— От време на време и аз имам почивни дни.
— Днес съм тук заради него. — Посочи към компютъра. — Малката госпожица Грейнджър може колкото си ще да се забавлява в компанията му, но аз ще бъда брачният агент, който ще му намери съпруга.
— Вероятно.
Тя приседна на ръба на бюрото.
— Разкажи ми с какви жени е излизал в миналото. Той не е много словоохотлив.
— Не искам да говорим за Хийт — сряза я Боди, отиде до прозореца, погледна към улицата, после дръпна шнура. Щорите се спуснаха с тихо свистене. Извърна се към нея, а очите му — толкова светли и далечни, че би трябвало да я превърнат в лед, — бяха като стоплящ балсам за свитата й душа. — Свали си дрехите — прошепна той.
17.
В седмицата след катастрофалното пътуване до лагера «Уинд Лейк» Анабел се потопи в работа, за да не мисли за случилото се там. Сайтът на «Идеалната половинка» заработи и тя получи първото запитване чрез имейл. Срещна се поотделно с Рей Фийдлър и Каръл, на които не беше съдено да станат влюбена двойка, но всеки научи по нещо от другия. Мелани Рихтер, кандидатката на «Стабилни бракове», представена от Анабел, се съгласи да изпие едно кафе с кръщелника на Шърли Милър. За нещастие, Джери беше толкова смутен от гардероба й от «Нийман Маркъс», че не пожела да я покани на втора среща. Приемната на Анабел посетиха и още неколцина по-възрастни клиенти, които й отнемаха твърде много време и не носеха никакъв доход, но тя разбираше самотата и не можеше да им откаже. В същото време осъзнаваше, че се налага да мисли по-мащабно и творчески, ако иска бизнесът й да успее. Провери банковата си сметка и реши, че може да си позволи да устрои купон с малко вино и сирене за по-младите си клиенти. През цялата седмица чакаше обаждане от Хийт, но така и не го дочака.
В неделя следобед слушаше по радиото стари записи на Принс, докато вадеше покупките, когато телефонът й иззвъня.
— Здравей, картофче. Как вървят нещата?
Както винаги, само при звука на гласа на брат й Дъг се почувства като глупачка. Представи си го такъв, какъвто го бе видяла последния път: рус и красив, мъжката версия на майка им. Тя пъхна пакета с бейби моркови в хладилника и изключи радиото.
— Прекрасно. А какво става в Земята на мечтите?
— Съседната къща току-що бе продадена за милион и двеста хиляди. При това беше на пазара за по-малко от двайсет и четири часа. Кога ще ни дойдеш пак на гости? На Джеймисън му е мъчно за теб.