Идеалната половинка
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Идеалната половинка». Краткое содержание книги:
— Спипаха ни — успя да разтегли устните си в усмивка злочестата сватовница.
Питона разтърси ръката на мъжа с невъзмутимо изражение, но Анабел го познаваше добре и бе наясно, че здраво е загазила.
— Приятно ми е да се запознаем, Иън — рече Хийт. — И, Гуен… Радвам се да те видя отново. — Кимна към наедрелия й корем. — Това се казва бърза работа. Поздравления!
Красавицата само стоеше и преглъщаше като риба на сухо. Анабел усети пръстите на Питона да се стягат над лакътя й.
— Ще ни извините ли? Двамата трябва да поговорим.
— Не! — разнесе се дружен вик.
Дамският читателски клуб се хвърли смело в нейна защита.
— Не мърдай!
— Никъде няма да я водиш!
— Забрави!
Изражението на Чампиън напомняше на бомба, готова всеки миг да се взриви.
— Боя се, че се налага да проявя настоятелност.
— Какво става? — попита Кевин озадачено.
— Бизнес — отвърна лаконично агентът му и поведе сватовницата към мрежестата врата.
За да бъде публичното й унижение пълно, оставаше само да метне и един чул на главата си, като осъден на смърт престъпник, поведен към ешафода.
— Идвам с вас! — извика Моли и се хвърли напред.
— Не — безстрастно я отряза Хийт. — Не идваш.
Кристъл метна отчаян поглед към Фийби.
— Ти си страшилище за всички в НФЛ. Направи нещо!
— Мисля.
— Сетих се… — Моли грабна дъщеря си и я тикна към Анабел. — Вземи Пип със себе си.
— Моли! — извика гневно Фийби и скочи възмутена. Сестра й я погледна безпомощно.
— Няма да се развилнее пред очите на едно тригодишно момиченце, нали?
Фийби грабна племенницата си, за да я спаси от надвисналата опасност.
— Не се плаши, съкровище. Мама понякога изпада в налудничави пристъпи.
Гуен махна немощно с ръка.
— Анабел, съжалявам. Нямах представа.
Приятелката й сви рамене.
— Проблемът не е твой. Сама съм си виновна.
— Именно — подчерта Хийт и я избута през вратата.
Няколко минути двамата вървяха мълчаливо. Чак като стигнаха до малката горичка, Хийт се извърна към нея.
— Ти ме измами!
Не един път, ако броеше и днешната сутрин, но тя се надяваше, че поне това не е разбрал.
— Трябваше да съм сигурна, че ще подпишеш договора, а Гуен бе най-подходящата жена, която познавах. Кълна се, че рано или късно, щях да ти кажа истината. Просто досега така и не събрах смелост.
— Виж ти, каква изненада! — Леденият му зелен поглед можеше да среже стъкло. — Хвърляш въдицата и шаранът се хваща.
— Аз… боя се, че е така.
— И как убеди съпруга й да се съгласи?
— Ъ… ами… обещах цяла година да гледам безплатно бебето.
Над поляната се изви вятър и разроши косата му. Той се взира в нея толкова продължително, че кожата я засърбя. Помисли си за всичко, през което бе преминала тази сутрин… Напразно.
— Ти ме измами — повтори той, сякаш още не можеше да го проумее.
У нея се прокрадна зловещо предчувствие и стомахът й се сви на топка.
— Нямаше друг начин.
Над главите им изкряска птица. Друга откликна с още по-зловещ писък. И в този момент ъгълчетата на устните му се извиха нагоре.
— Браво на теб, Тинкърбел, продължавай в същия звук. Точно за това ти говорех.
Но при все че одобряваше измамата й, Хийт не й спести лекция по етиката в деловите отношения. Тя се опита да се защити, като искрено заяви, че никога не би й хрумнало да постъпи толкова нечестно с друг клиент.
Но заявлението й само отчасти го удовлетвори.
— Щом веднъж започнеш да играеш с подли номера, после е трудно да поправиш нещата.
Сякаш не го знаеше.
В този момент Кевин се показа между дърветата.
— О, слава богу! — въздъхна той, щом зърна Анабел. — Казах на Моли, че навярно още си жива.
Тримата поеха обратно към беседката, като Кевин вървеше между двама им. Малко след това Хийт си тръгна, а Анабел се замисли дали изобщо си струва да го лъже. Как щеше да реагира той, ако днес сутринта му бе казала истината? Да, как ли пък не! Щеше да е безотказен начин да унищожи всичко — от самоуважението си до мечтите за кариера. Но вече й се повръщаше от лъжи. Копнееше да се люби с някого, от когото нямаше тайни, човек, с когото можеше да изгради бъдеще. И то не само на думи. Искаше между двама им да има химия, физическо привличане, а не вечна духовна връзка на хора с общи интереси.
16.
Порша натисна клавиша Enter на компютъра в офиса, за да сортира базата данни. Този път търсеше кандидатки по цвят на косите, което беше глупаво, тъй като цветът на косата можеше да се сменя всяка седмица, но при все това се надяваше да изскочи някоя, която е пропуснала, но би била подходяща за спортния агент. Незнайно защо, все си представяше, че идеалната му партньорка трябва да е блондинка. Намръщи се, когато пронизителен вой от електрически трион разцепи тишината на неделния следобед. Някакви работници имигранти в офиса на горния етаж правеха ремонт и отвратителният шум действаше неприятно на бездруго опънатите й нерви.