Идеалната половинка

— Ситуацията с мама?

Тя отвори бурканче с маршмелоу крем и гребна от него.

— Тя не става по-млада, картофче, но ти май не го разбираш.

— Тя е само на шейсет и две — отвърна Анабел, докато премяташе сладката бучка в устата си. — Едва ли е кандидатка за старчески дом.

— Забрави ли как ни изплаши миналия месец?

— За бога, това беше обикновена хрема!

— Можеш да омаловажаваш проблема, но годините й се отразяват.

— Тя току-що се записа на курсове по уиндсърфинг.

— Мама ти казва само това, което искаш да чуеш. Не обича да досажда.

— Как ли пък не!

Анабел захвърли изцапаната лъжичка в мивката по-силно, отколкото й се искаше.

— Двамата с Адам сме на едно мнение, както и Кандейси. Кейт постоянно се тревожи за теб и твоята… Защо да не бъдем честни и да си го кажем направо?

Защо наистина?

Младата жена завинти капачката на бурканчето и го пъхна в шкафа.

— Тревогата й за безцелния ти живот постоянно вреди на здравето й.

Анабел си заповяда да не обръща внимание на поредния упрек. Този път нямаше да му позволи да я разстройва и унижава.

— Мама обожава да се тревожи за мен — възрази с почти спокоен тон. — Животът й като пенсионерка я отегчава и опитите й да направлява живота ми я развличат.

— Но ние не смятаме така. Тя е под постоянен стрес.

— Стресът е балсам за здравето й. Знаеш го.

— Толкова си безотговорна и повърхностна. Кога ще разбереш, че поддържането на тази къща за нея е ненужно главоболие?

Къщата. Още едно уязвимо място. Въпреки че Анабел плащаше наем всеки месец, не можеше да отрича истината, че живее в дома на майка си.

— Трябва да се изнесеш от там, за да обяви тя къщата за продан.

Сърцето й замря.

— Мама иска да я продаде?

Огледа овехтялата кухня и сякаш видя баба си до мивката, докато двете мият чиниите. Нана не обичаше да си разваля маникюра, затова винаги Анабел ги миеше, я тя ги подсушаваше. Те клюкарстваха за момчетата, които девойката харесваше, за новия клиент на агенцията, бъбреха на всякакви теми.

— Мисля, че желанията на мама са напълно ясни — рече Дъг. — Тя иска дъщеря й най-сетне да се научи да поема отговорност и да действа като зряла личност. А ти живееш за нейна сметка.

Така ли възприемаха те парите за наема, които тя едва успяваше да събере всеки месец? И все пак кого заблуждаваше? Майка й щеше да получи цяло състояние, ако продаде къщата. Търпението й се изчерпа.

— Ако мама иска да продава къщата, може да говори с мен, така че се разкарай.

— Винаги правиш така. Не може ли поне веднъж да обсъдим логично проблемите?

— Ако искаш логика, говори с Адам или с Кандейси. Или с Джеймисън, за бога, но ме остави на мира.

Затвори телефона като зряла трийсет и една годишна жена — каквато не беше — и избухна в сълзи. През последните няколко минути се бе борила с тях, но сега взе една салфетка, отпусна се край кухненската маса и се потопи в нещастието си. Беше се уморила да бъде черната овца в семейството, вечната неудачница. Страхуваше се, защото, колкото и да се бореше със себе си, се влюби в мъж, който бе същият като тях.