Идеалната половинка
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Идеалната половинка». Краткое содержание книги:
Премина през празната дневна в кухнята. Плотовете бяха чисти, а кухненските уреди, европейско производство, изглеждаха неупотребявани. Само една мръсна чаша в мивката подсказваше, че къщата е обитаема. Внезапно я порази мисълта, че Хийт имаше къща за живеене, ала не и дом.
Върна се в дневната и се загледа през прозорците към улицата. Парченце от пъзела, който за нея представляваше този мъж, когото тя толкова желаеше, си попадна на мястото. Той бе толкова енергичен, постоянно в движение, че тя бе пропуснала основното — Хийт всъщност беше самотник. Тази необзаведена къща бе доказателство за емоционалната му изолация.
Той се появи отново, този път в сив панталон, тъмносиня риза и изискана вратовръзка. Всичко по него беше така безупречно в тон, все едно бе слязъл от реклама на «Барнис». Метна сакото си на скамейката за вдигане на тежести, взе кафето, което тя бе донесла, и запретна ръкави.
— Не съм те зарязал. Беше ми нужно малко време, за да помисля, но не смятам да се извинявам за това.
— Извинението е прието.
Смръщеното му лице не вещаеше нищо добро и тя побърза да смени темата.
— Съжалявам, че с Фийби не се получи и не се помирихте в лагера. Противно на това, което може би си мислиш, аз съм съпричастна на каузата ти.
— През половината от времето водехме почти нормален разговор.
Надигна чашата си с кафето.
— А през другата половина?
— Позволих й да се заяжда с мен.
Щеше с удоволствие да чуе подробностите, но трябваше да побърза, преди той да започне да гледа часовника си.
— Добре, истинската причина да съм тук — ако ми се беше обадил, нямаше да те безпокоя сега — е, да разбера дали си разказал на някого, сещаш се за какво. Ако си се раздрънкал, кълна се, че повече никога няма да ти проговоря. Признах ти го под най-строга тайна. Честно, ще умра от срам.
— Само не ми казвай, че нахлу тук, за да ми говориш за момчето мечта.
Анабел се престори, че си играе с пръстена с тюркоаз, купен някога от Нана в Санта Фе.
— Мислиш ли, че Дийн може да ме харесва?
— Господи, откъде да зная?! Защо не попиташ приятелките си?
Тя се постара да изглежда обидена.
— Просто ме интересува едно мъжко мнение.
— Ами консултирай се с Раул.
— Ние скъсахме. Той се чукал наляво и надясно.
— И ти си го научила последна?
Е, достатъчно се забавляваха. Тя приседна на края на пейката за вдигане на тежести.
— Зная, че си мислиш, че Дийн е твърде млад за мен…
— Възрастта ти е само една точка от безкрайния списък с нещастия, които ще те споходят, ако не превъзмогнеш това глупаво увлечение. А и не съм се виждал с възлюбения ти, така че тайната ти е в безопасност. Приключихме ли с темата?
— Не зная. Приключихме ли наистина? — Тя се надигна от пейката. — Работата е там… боя се, че ти навярно още не можеш да се справиш с някои емоционални проблеми заради случилото се в лагера. Съжалявам, че ще го кажа, но се държиш като капризна девойка.
— Девойка?
Черните му вежди подскочиха нагоре.
— Това е само едно женско мнение.
— Ти смяташ, че аз се държа като девойка? Ти, кралица Анабел Вечната гимназистка?
— Не отговори на обажданията ми.
— Казах ти, трябваше ми време да помисля.
Точно така. — Тя пристъпи към него, докато разпалваше справедливия си гняв. — Очевидно все още се измъчваш от спомените за нощта на моето сексуално освобождаване, но си твърде отдаден на образа си на голям мъжкар, за да го признаеш. Не биваше да се възползвам от теб. И двамата го знаем, но си мислех, че няма да ти пука. Явно съм се излъгала.
— Сигурен съм, че ще останеш разочарована — отбеляза сухо той, — но не бях травмиран, след като използва мъжествеността ми за освобождаване на твоята сексуалност.
— Уважавам те, задето се стремиш да запазиш гордостта си — изрече тя с превзет тон.
— Стига глупости! — намръщи се той. — Беше напълно права, когато твърдеше, че не бива да се смесват бизнесът с удоволствието. И двамата сме наясно с това. Но Кристъл устрои за вас онзи порно купон, а аз не обичам да ми отказват и останалото е история. Всъщност аз се възползвах от теб. И не ти се обадих, защото още не съм измислил как да изкупя вината си пред теб.
Не понасяше мисълта, че той я смята за жертва.
— Със сигурност няма да я изкупиш, като бягаш от мен. Твърде много напомня на познатата история за шеф, който спи със секретарката си и после я уволнява.