Идеалната половинка
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Идеалната половинка». Краткое содержание книги:
В понеделник сутринта Хийт все още не й се бе обадил. Но тя трябваше да върти бизнес и колкото и да й се искаше, не можеше повече да си заравя главата в пясъка, затова му остави съобщение. Във вторник следобед той още не бе отговорил. Беше напълно сигурна, че достойното й за «Оскар» изпълнение го е убедило, че той е бил за нея само секс терапевт, но оттогава бе минала повече от седмица и не бе изключено да е размислил. Не беше в негов стил да избягва конфронтацията и рано или късно, щеше да се свърже с нея, но явно искаше сблъсъкът да е по неговите правила, така че тя да бъде в неизгодно положение.
Все още пазеше номера на мобилния телефон на Боди от деня, който бяха прекарали с Арте Палмър. И тази вечер реши да го използва.
Подранил сутрешен ентусиаст бегач профуча край нея, докато вмъкваше Шърман в освободеното като по чудо място на паркинга в района на Линкълн Парк, недалеч от дома, чийто адрес й бе дал вчера Боди. Беше нагласила алармата на часовника за пет и половина — точно времето, по което господин Броницки и приятелчетата му скачат от леглата, но за нея беше престъпно рано. След един бърз душ, Анабел се напъха в яркожълта лятна рокля с корсет, с който изглеждаше, все едно й бе поникнал бюст, прокара пръстите си с малко гел през косата си, която не беше мила от два дни, сложи малко сенки и гланц на устните си и потегли.
Чашата с кафе, което бе купила от «Карибоу» на «Холстед», сгряваше дланта й, докато за втори път проверяваше адреса. Домът на Хийт секна дъха й. Раздвижената постройка от тухли и стъкло с живописния стъклен клин, надвесен над сенчестата улица, прекрасно се вписваше сред съседните сгради — елегантни реставрирани градски къщи от деветнайсети век, както и по-нови, луксозни, построени в тесни, скъпи парцели. Анабел пое по тротоара, сетне зави по къса павирана алея, виеща се до внушителна махагонова врата с красива дърворезба, и натисна звънеца. Докато чакаше, се опита да избистри стратегията си, но ключалката щракна и вратата се отвори, преди да й хрумне нещо.
Домакинът я посрещна с пурпурна кърпа около слабините и недоволна гримаса, която не изчезна, когато видя кой звъни на вратата му в седем без двайсет сутринта. Извади от устата си четката за зъби.
— Не съм у дома.
— Виж ти… — Анабел тикна чашата с кафе в свободната му ръка. — Откривам нова компания, наречена «Кофеин за напористи и преуспели». Ти си първият ми клиент. — Промуши се покрай него във фоайето, където вита стълба стигаше до втория етаж. Огледа мраморните подове, модерния бронзов полилей и единствената истинска вещ — чифт захвърлени маратонки. — Леле! Напълно съм сащисана, но се опитвам да не го показвам.
— Радвам се, че ти харесва — промърмори той провлечено. — За съжаление, днес не са предвидени туристически обиколки.
Тя потисна порива да изтрие с пръст остатъка от пяната за бръснене върху крайчеца на ухото му.
— Не се притеснявай. Ще огледам наоколо, докато се обличаш. — Посочи към стълбите. — Върви. Не искам да ти преча.
— Анабел, точно сега нямам никакво време за разговори.
— Вмести ме в графика си — заяви тя с най-безцеремонната си усмивка.
От ъгълчето на устата му се показа мехурче от пастата за зъби. Хийт го избърса с опакото на ръката си. Погледът му се плъзна по голите й рамене и прилепналия корсаж на роклята.
— Не съм те избягвал. Днес следобед смятах да ти се обадя.
— Моля те, не се притеснявай. Аз не бързам.
Махна с ръка и се насочи към дневната. Хийт изръмжа нещо, подозрително напомнящо на ругатня, и миг по-късно тя чу шляпането от босите му крака нагоре по стълбището. Надникна през рамо и зърна очертанията на великолепни рамене, гол гръб и пурпурна кърпа. Чак когато той изчезна, тя насочи вниманието си към дневната.
Утринната светлина се процеждаше през високите триъгълни прозорци, образувайки светли шарки върху дървените подове. Невероятно красиво място, което просто те подканяше да живееш тук. С изключение на фитнес уредите, разположени върху сините гумени постелки, тук беше празно, както в преддверието. Никакви мебели, нямаше дори плакати по стените. Докато оглеждаше, тя започна да си представя стаята: масивна маса за кафе с мраморен плот, разположена пред голям, удобен диван; тапицирани кресла и столове в жизнерадостни тонове; цветни платна по стените; шкаф с ултрамодерна уредба; навсякъде разхвърляни книги и списания. Детска дървена играчка на колелца. Куче.
Напомни си с въздишка, че го беше издебнала тази сутрин, за да изгладят отношенията си след уикенда край езерото. Припомни си старото правило — внимавай какво си пожелаваш, защото може и да се сбъдне. Искаше хората да знаят, че самият Хийт Чампиън е станал неин клиент. И всички го научиха. А сега, ако го загуби като клиент, всички ще си кажат, че не е била достатъчно добра, за да го задържи. Всичко зависеше от това, как тя самата ще се държи тази сутрин.