Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
- Имате невероятно небце - отвърна Мег. - Готвачът сложи съвсем мъничко. Не мога да повярвам, че сте го усетили.
Франческа трябва да си бе дала сметка, че Мег и представа си няма дали във фритатата има къри, или не, защото побърза да отвлече вниманието на Лиса.
Докато Мег сервираше, до слуха й достигаха откъслечни части от разговори. Гостите искаха да знаят кога ще се прибере Тед и какво възнамерява да направи относно най-различни местни проблеми, като се започнеше от нечий прекадено шумен петел до завръщането на двамата Скипджак в Уайнет. Докато Мег пълнеше чашата на Бърди със студен чай, Тори скастри Зоуи за огърлицата й от фрут лупс.
- Не можеш ли поне веднъж да си сложиш нормални украшения?
- Да не мислиш, че ми е приятно да се разхождам, увесила половината супермаркет по себе си? - прошепна Зоуи, като си взе хлебче от кошничката и го разчупи надве. - Само че машата на Хънтър Грийн седи на съседната маса, а имам нужда от помощта й, за да организирам тазгодишния панаир на книгата.
Тори вдигна поглед към Мег.
- Ако бях на мястото на Зоуи, щях да установя по-ясна граница между личния и професионалния си живот.
- Така говориш сега - възрази Зоуи, - но забрави ли колко се развълнува, когато си сложих обиците от макарони, които Софи ми направи?
- Това беше различно. Дъщеря ми е творческа натура.
- Ама, разбира се - подсмихна се Зоуи. - И още същия ден ми помогна с мрежата за бързи съобщения.
Незнайно как, Мег успя да разчисти съдовете, без да изсипе останки от храната в ничий скут. Няколко от членките на клуба я попитаха дали има студен чай „Аризона". В кухнята, с лъснало от пот лице, майстор готвачът тъкмо вадеше съвършено бухналите шоколадови суфлета от фурната.
- Побързай! Отнеси ги на масата, преди да са спаднали. Внимателно! Не забравяй какво ти казах.
Мег отнесе тежкия поднос в трапезарията. Сервирането на суфлетата беше работа за двама, но тя подпря ръба на хълбока си и посегна към първата купичка.
- Тед! - възкликна Тори. - Вижте кой е тук!
Сърцето на Мег се качи в гърлото й, тя вдигна рязко глава и се олюля върху розовите си сандали, когато видя Тед на прага на вратата. За броени секунди суфлетата се разклатиха... а всичко, за което тя бе в състояние да мисли, беше бебешката количка.
Беше научила за този феномен от баща си още като малка. Ако гледаш филм и видиш бебешка количка, можеш да си сигурен, че към нея с огромна скорост лети кола. Същото важеше и за количка с цветя, сватбена торта и прозорец, който носят през улицата.
„Седни удобно, хлапе, и се дръж здраво, защото се задава преследване с коли."
Така беше и с шоколадовите суфлета.
Едва удържаше подноса. Губеше равновесие. Суфлетата започнаха да се плъзгат. Задаваше се преследване с коли.
Само че животът не беше филм и тя по-скоро би изяла натрошените стъкла от пода в кухнята, отколкото да остави белите купички да изпопадат. Олюля се, ала някак си успя да премести тежестта на тялото си, изви хълбок и съсредоточи и последната капчица от волята си, за да запази равновесие.
Купичките се върнаха по местата си. Франческа се изправи.
- Теди, миличък, идваш тъкмо навреме за десерта. Присъедини се към нас.
Мег вирна брадичка. Мъжът, когото обичаше, се взираше в нея. Кехлибарените му очи, които се замъгляваха, докато се любеха, сега бяха ясни и болезнено проницателни. Погледът му се премести върху подноса в ръцете й, а после обратно към лицето й. Суфлетата започнаха да спадат. Едно по едно. Пуф... пуф... пуф...
16.
- Дами. - Погледът на Тед се стрелна от бялата сервитьорска престилка на Мег към майка му, която неочаквано се бе превърнала във вихрушка от движение.
- Намери си стол, миличък. Пъхни се до Шелби. - Малката й ръка се вдигна от косата към гривните й, а после към салфетките - пъстроцветна птица, която търсеше сигурно място, където да кацне. - За щастие, синът ми се чувства прекрасно в женска компания.
Ториизсумтя.
- Много ясно. Излизал е с половината от жените в тази стая.
Тед кимна към гостенките.
- И всеки момент беше истинско удоволствие.
- Не съвсем всеки - обади се Зоуи. - Помниш ли, когато Бени Ханкс запуши всички тоалетни точно преди концерта на петокласниците? Така и не можахме да отидем на вечеря.
- Но за сметка на това аз получих възможността да видя един отдаден на работата си млад педагог в действие - кавалерски каза Тед, - а Бени научи много важен урок.
За миг чертите на Зоуи се смекчиха от копнеж, моментно отдаване на спомена за онова, което би могло да се случи. Все пак бързо успя да се отърси от него.