Маската на смъртта [bg]

След като чашите с чая и няколко бисквити бяха сервирани, адвокатът изрази съчувствието си относно нещастната кончина на техния приятел. Сетне извади кутия с надпис „Крейги“ и им се усмихна. Арно се запита дали този човек успява някога да си затвори устата при толкова много и толкова едри зъби.

Завещанието беше кратко и просто. Собствеността, описана като Господарската къща в Комптън Дандо, Бъкингамшър, се завещава съвместно на госпожица Мей Лавиня Кътл и господин Арно Родерик Гибс. От почтителност към покойния юристът изчака миг-два, без да вдига очи от листа. Едва тогава погледна посетителите, очаквайки да види тяхната радост. Вместо това пред него бледнееше лицето на Арно Гибс, впил пръсти в дървените дръжки на стола. По пламналото лице на госпожица Кътл се стичаха сълзи и плачът й всеки миг щеше да премине в ридание.

Господин Клинч стана, за да донесе от шкафа кутия с хартиени носни кърпички. Когато кошчето за отпадъци се напълни до половината с разноцветни мокри топчета, а бузите на Арно добиха по-естествен цвят, юристът предложи още малко чай. Отказаха му и той пристъпи към следващата стъпка от процедурата. Подаде на Арно плик, адресиран отново до двамата, но този път с почерка на Учителя.

— Сега ли да го прочетем? — попита Арно, изправил се почтително.

— Не е задължително, но ако възникнат правни въпроси, когато го прочетете, бихте могли да ги обсъдите сега с мен.

— И въпреки това, бих искал да имам малко време, за да асимилирам чудото, дотук. — Хвърли поглед към Мей за потвърждение.

— Не, Арно — отговори тя на мълчаливия му въпрос. — Мистър Клинч е прав. По-разумно е да го прочетеш сега.

— Не бихте ли го направили вместо мен? — Арно върна писмото на човека зад бюрото. Очевидно не разчиташе на гласа си.

Адвокатът извади един-единствен лист и зачете: